Морските фарове на България

От незапомнени времена морските пътешественици разчитали на звездите и на движението на планетите, за да се ориентират нощем насред водната шир. Но най-търсеният ориентир в непрогледния мрак били светлинните сигнали, излъчвани от брега. Някога хората палели високи огньове, които помагали на мореплавателите да избегнат подводните рифове и пясъчните плитчини. Предвестниците на съвременните морски фарове са блещукали в Черно море почти от времето на аргонавтите – твърдят изследователи. В наши дни десетки фарове и други сигнални съоръжения продължават да ориентират плавателните съдове в българска акватория, тъй като не всички плавателни съдове разполагат с модерните GPS – системи.

За най-древните прототипи на съвременните морски ориентири по нашето крайбрежие се споменава в редица исторически източници. Сред тях са пътеписите на Константин Иречек. През XIX век известният чешки историк и пътешественик, разказва за предание, свързано с основаването на Анхиало (днешния гр. Поморие) от византийската императрица Ирина на мястото на някогашен фар, принадлежал на по-стар пристанищен град. За първите светлинни сигнализации по нашето Черноморие свидетелства и една монета от 2 век, открита в района на Аполония (днешен Созопол). На нея е изобразена малка, кръгла постройка на два етажа, увенчана с горящи пламъци, която удивително напомня на съвременните фарове. Следи от сигнални съоръжения от по-нови времена може да откриете на редица места по нашето крайбрежие.

Крапецки знак. На около 6 мили от северната граница, близо до село Крапец, на 29,5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец. Желязната решетъчна конструкция на бели и черни хоризонтални ивици, висока 15,5 м, е поставена в точка с координати 43°38′ с.ш. и 28°35′ и.д. през 1967 г. От 1981 г. до 2002 г. знакът е светещ, оптиката е ЭМ-АМ-500, а характеристиката – бяла проблясваща светлина с периодичност 5 сек. През 2002 г. знакът отново е преобразуван в „несветещ навигационен знак“.

Фарът на нос Шабла е най-старото навигационно съоръжение по българското Черноморие. Високата 32-метрова 8-ъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо 1-милния подводен риф. Бялата светлина просветва 3 пъти на всеки 25 сек. и е видима на разстояние от 17 морски мили. Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха. Кулата многократно е събаряна и градена наново.

Светлинната навигация на нос Калиакра се споменава в турски източници още през XVIII век. При земетресението през 1901 г. фарът се пропуква и се явява необходимост да се изгради нов. При построяването му са използвани много дялани камъни от крепостните стени. Новата бяла кръгла кула, иззидана от камък, е била висока 9,7 м и бялата светлина с периодичност 5 сек. проблясвала от 67,6 м надморска височина в точка с координати 43°22′ с.ш. и 28°28′. През 1926 г. са построени жилищните помещения, а от 1927 г. на Калиакра има радиофар. През 1955 г. край фара е поставен наутофон. В мъгла сирената издава звуков сигнал на всеки 30 сек., който представлява морзовия знак „К”.

През 1947 г. е поставен първият светлинен сигнал на пристана край гр. Каварна. Днешното фарово съоръжение в основанието на каварненския пристан (43°25′ с.ш. и 28°21′ и.д.) е поставено през 1955 г. То представлява бяла, метална, решетъчна кула с черна основа, на която е монтирана кръгова оптика М-300. Тя излъчва бяла затъмняваща се светлина с периодичност 5 сек. През 1956 г. на края на пристана върху черен метален стълб е издигната постоянна червена светлина, но това съоръжение е премахнато през 1978 г.

Изграден край живописния крайбрежен път между Кранево и природен парк „Златни пясъци” този мълчалив морски „страж” не би могъл да остане незабелязан. Със своите 94.3 м. надморска височина, години наред фарът бил най-високият по нашето крайбрежие.

Фарът „Екрене” носи някогашното име на Кранево (древната Кранеа, Акраниа). Археологически проучвания сочат, че на юг от селото са открити руини от римска крепост и селище (ІІ в.). Недалеч от фара личат и останките от старобългарския отбранителен вал, играл важна роля в защитата на Първата българска държава.

Доскорошният фар все още се намира на 1 км югозападно от носа, на 43°19′ с.ш. и 28°04′ и.д. Построен е през 1959 г., а на следващата година е монтирана и оптиката. През 1961 г. бялата кула с височина 14,6 м започва да излъчва светлинен лъч с периодичност 30,6 s, видим на 25 мили. Снабден с дистанционно управление, фарът е най-модерният за времето си.

Фарът Св. Никола е разположен на морското пристанище Варна. Той представлява кръгла метална кула. На стената, която гледа към морето може да видите изображение на Св. Николай Чудотворец, съставено от няколко хиляди разноцветни камъчета от базалт, гранит, мрамор, смалт и други , които имат естествен цвят.

Първият фар от 1863 г. на френска фирма е бил разположен при Варна бурун (нос Варна), на височина 15 м над морето и понеже излъчвал червена светлина, варненци го наричали Червения маяк или Червения фенер. Днес високата над 8,5 м кръгла метална кула излъчва бяла проблясваща светлина, видима от 10 мили.

На мястото на сегашния фар е имало друг, на който са били изобразени по същия начин образите на цар Фердинанд и други известни личности. Старият фар може да се види в автентичното му състояние в двора на Военноморския музей.

Фарът на нос Галата е сред основните навигационни съоръжения по българското черноморие. Започва да работи на 15 август 1863 година на газ. През 1912 година на стотина метра от стария фар е построен новият. През 1914 г., когато Варна е електрифицирана, фарът започва да функционира на ток. Много кораби и рибарски лодки са намерили спасителния път към пристанището благодарение на него. През 2001 г. на стотина метра от втория фар е построен трети, модерен фар с височина 22 м.

Фарът край Бяла – Беленски фар /неактивен – до него има изградена нова метална кула с фар и радар от 2011 г./ е изграден почти в самия край на нос Св. Атанас през 1931-1932 г., като за първи път е запален на 25.07.1932 г. Изпълнен е по немски проект, което обяснява сходството му със съществуващи по бреговете на Балтийско море фарове. Бялата кръгла каменна кула е с височина 5,2 м. и се намира на 38 м. надморска височина. Свети с червена светлина с периодичност 7 s и видимост 10 мили.

Един от най – стратегическите морски фарове в Черно море е този на нос Емине. Мястото е било добре известно още на древните мореплаватели. Тук някога се е издигала голямата крепост Емона. Първообразът на днешния морски фар е бил сигнален огън, поставен на върха на висока колона. Всяка нощ един от войните в крепостта е имал задължението да запали този огън и да следи за непрестанното му светене до сутринта. Крепостта била разрушена по време на османското владичество. Част от основите й са разкрити при строежа на съвременния фар.

В свое изследване на историята на морските фарове по българското Черноморие и в частност на Несебър, писателят Милан Асадуров казва: “Очевидно бурната история на града е заличила спомена за старинните сиг­нални огньове, защото най-ранните све­дения за фар, които открих, са от 1932 г.” Данните, които той обобщава сочат, че в южната част на полуострова е построена бяла кула от дялан камък, висока 4,8 м, в гор­ната част на която е поставена автома­тична немска оптика с фокусно разстояние 100 мм, работеща на маслен газ.

От четирите фара на Поморие, за които има сведения, днес са останали само два. Археолозите още не са открили следите на древния фар от времето преди императрица Ирина (VIII век). За фара, споменат от Иречек в 1884 г., няма данни. Вероятно става дума за фенер на железен стълб, защото през 1955 г. именно върху триметров железен стълб на челото на поморийския пристан била поставена постоянна зелена светлина. Нашите представи за фара на Поморие са свързани преди всичко с този, построен от фирмата Julius Pintsch през 1933 г.

Някога, преди век, като единствен и неоспорим символ на Бургас е бил посочван Бургаския морски фар.

Той е първият български пристанищен фар. Историята му започва през 1899 г., когато френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира три фара, които представлявали петролни лампи с 187,5 – милиметрови оптики. Пристанището е официално открито едва четири години по–късно – на 18 май 1903. В началото фарът излъчвал постоянна бяла светлина.

Фарът на остров Света Анастасия. През 1883 г. “Фаровата компания на Османската империя” построила къщичката на фаропазача, до която имало “върлина за окачване на фенер”. През 1914 г. била изградена фарова кула с двуфитилна петролна лампа, излъчваща бяла постоянна светлина. През 1932 г. на нея бил монтиран фаров апарат, работещ на маслен газ по посока на скалист район, наричан Биволите. Днес с халогенния си източник на светлина фара на острова в най-мощния по Черноморието ни.

Днес следите от античните навигационни съоръжения край древна Аполония са заличени напълно. “Мигалката” на Созопол, както галено наричат своя фар местните рибари, била пусната на 25 юли 1932 г. На север от пристанището върху изкуствен блок била издигната бяла квадратна каменна кула с желязна конструкция и поставен на нея фаров автомат с часовников механизъм. От 8,9 м надморска височина се излъчвала червена мигаща светлина с периодичност 5 сек.

На остров Св. Иван до Созопол се намира още един морски фар. Съвременните рибари и яхтаджиите, които се прибират от нощен риболов следват сигнала му, без да се замислят, че по същия начин преди хилядолетия са влизали древните – с единствени ориентири звездите и фарът на острова.

Днешният фар е построен през 1911 г. и освен светлинен сигнал с дължина 18 мили навътре в морето, подава и звукови сигнали.

Фарът на “Маслен нос” представлява красива бяла каменна кула, издигаща се на повече от седем метра над скалистия бряг. Негов първообраз е бил така наречения “червен огън” – факел, монтиран на специална конструкция, който е бил запалван всяка нощ и е бил ориентир за мореплавателите. През нощта пътеводната светлина се вижда на 20 мили навътре в морето. Стратегическото местоположение на този фар го прави един от най–важните за корабоплаването в региона.

Фар Приморско се намира в южния край на вълнолома на нос Кюприя и е изграден под формата на бяла кръгла кула. Фаровата кула е построена през 1945 г. Осветлението се състояло от фенер, в който бил поставен автоматичен разпределител за маслен газ Julius Pintsch. Той бил пуснат в действие на 13 април 1945 г. През 1958 г. фарът на Приморско бил електрифициран. Върху стария постамент поставили нов, на който се издигнала и новата електрическа оптика М – 200, а старият фенер си останал на мястото.

Преди няколко години кулата е оборудвана с модерно осветление, захранвано от соларен панел. На пулсиращата светлина разчитат основно местните рибари. Но тя е много важна и за всички плавателни съдове, преминаващи в района и акостиращи на пристанищния кей в Приморско.

Фарът-скулптура в Царево представлява фигура на жена – тракийска богиня, която е отлята от бронз, висока е 5,5 метра и тежи около 3 тона. Фарът символизира гостоприемството на гр. Царево и сигурността на идващите откъм морето. Бронзовата фигура е адаптация на тракийска богиня от гробницата при село Свещари. Изработката и авторския труд върху фара са дарени от автора Павел Койчев. Това е първият по рода си фар-скулптура в света.

Ахтополският фар е един от най–красивите морски фарове по крайбрежието ни. Заради близостта му до града и той е може би и най– снимания. Фарът заработва през юли 1932 г. Издига се пред входа на пристанището на Ахтопол. Той е с координати 42°06′ северна ширина и 27°57′ източна дължина. Построен е върху риф, което го прави особено живописен, но и особено опасен за поддръжка заради трудния достъп.

Източник: uchiteli.bg