Защо никой не разобличава шовинистичните лъжи на Белград
През 1809 г. българите в Ниш вдигат въстание срещу отоманския душманин. Българите губят, а пашата в пристъп на бяс строи кула от главите им. 200 години след събитията, нишкото въстание е станало вече сръбско, черепите също, негодува срещу неправдата историкът Иво Антонов.
Според него сърбите асимилират и заграбват историята ни. Всеки се кичи с нашето, като свое. На нас внушават, че сме малки и жалки. Клета майка България! А ето я и историческата истина за Нишкото въстание. През май 1809 г. недалеч от град Ниш, разбунтувалите се против османската власт местни въстаници са жестоко избити. По заповед на османския военачалник Хуршит паша убитите са обезглавени, а черепите им са вградени в стените на кулата. Онова, което премълчават сръбските „историци“ е, че мемориалът е български, а не сръбски. Ниш и околията му до края на XIX век са чисто български и си има даже екзрхийски митрополит от 1870г.
Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от много карти и пътеписи, например от френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя. Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание. Днес сърбите наричат въстанието тяхно, но освен техните шовинистични “научни“ трудове има и неоспорими истини, които разобличават сръбските лъжи.
Източник: nabore.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
