Киевска България / Лачин или Рюрик /

в История

Русия – това е Киевска България (Киевска Рус), наричана още Черна България (кара-булгар), за разлика от Волжка България, наричана Златна България (Ак Булгар) .

Терминът “Урус” е имал преди всичко значение на “Велик”. Уруси са назовавали военните подразделения, които първи извършват атаката т.е най-смелите. Термина Урус присъства в имената на редица владетели от рода Дуло: Кан Уруж Рожа Бургас (414-434), Кан Урус Айдар (805-855). Столицата на Черна България (Киевска Рус) е град Киев. Кан Джилки Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар.

След смърта на кан Урус Айдар, през 855 г. неговите синове Джилки и Лачин (наричан от руснаците Рюрик) изпаднали в междуособни воини.

В края на IX-ти век, за да се съхрани, Дунавска България официално заменя вярата си в Тангра с християнска. По същите причини кан Алмъш, син на тангриста кан Джилки, налага исляма като официална религия във Волжка България. Преценил ползата от новата вяра, кан Алмъш няма време да убеждава поданиците си и налага исляма със сила, с което си навлича гнева на болярите. На висш съвет на боилите се решава да се ограничи неговата власт, като той няма право да ги принуждава да приемат исляма.
Тези боили, които не се предават и остават верни на Тангра, се обединяват около племенника на кан Джилки- Угор Лачини, син на кан Лачин (наричан от руснаците (Рюрик). С помоща на хазарите през 921г. той подчинява славянските племена в днешна Украйна и създава там Уруски (велик) каганат със столица град Киев- основан от брата на Кан Кубрат- Шамбат Кий и носещ неговото име. В Болгар той изпратил свои посланници да отнесат неговите думи към кан Алмъш : “Аз чух, брат, че ти мъчиш привържениците на нашата стара българска вера, към която се отнасям и аз. Пази се, защото аз станах самостоятелен уруски бег и съм в състояние да помогна на моите едноверци ”

В по- късните руски летописи от XII-ти век Угор Лачини е наричан Игор Рюрикович или Рюриков,основател на династията на киевските и московските князе, а “урус” славянизирали в “рус”.

В последствие от украйнската държава Рус със столица Киев основана от Шамбат Кий, брата на Кубрат се отделило Суздалското княжество, което в по-късни времена се преименува на Московско-Руска държава на името на българския цар Ахад Мосха основал Москва през 1088 г.

Но и в Украинската, и в Московската държава управлявали потомци на племенника на кан Джилки- Угър Лачини- “Рюриковичите”. Не случайно национален символ на Украйна станал герба на българския род Дуло- “Тризъбец”, а столица на Московията- град Мосха основан от българския цар Ахад Мосха в 1088г.

През 968г синът на Българския кан Угор Лачин (наричан от руснаците Игор Рюриков) и Българската княгина Олга – Светослав (Угор Борисов) насъскан от Византия, побеждава Дунавска България при управлението на скопения от ромеите цар Петър и извършва големи зверства над българите описани в Манасиевата хроника. Олга Киевска, жената на Рюрик е внучка на цар Борис І и дъщеря на сина му Владимир Расате.

“Летопис по Лаврентеевскаму списку” ни казва, че синът й Светослав криел от майка си своето предпочитание да живее в Переяславец (Силистра) на Дунава, отколкото в Киев.

Езическият владетел на Киевска Русия Светослав (945 – 972 г.) синът на Олга и Лачин (Рюрик) по всичко личи наследява необуздания характер на дядо си Владимир Расате. С безразсъдните си грабителски походи той почти унищожава държавността в Скития. През 966 год. разсипва столицата на Хазария и могъщата държава рухва под външно мюсулманско владичество. А през 972 год. безпричинното превземане на Преслав, столицата на Дунавска България, води до трагичната гибел на Първото Българско царство отсам Дунав и прави неочакван подарък на Византия, сбъдват се нейните многовековни мечти за покоряване на българите.

На връщане от Дунавска България, Светослав е заловен от Верните Печенеги, също родствени на Българите. Вожда на Печенегите Кан Кура му отрязва главата и я обковава, за да вдига наздравица с нея по стар Български обичай. Така избитите българи са отмъстени. Именно от тази чаша по-късните мюсулмански царе на Волжка България пият по време на ритуала по възкачването си на престола, в знак на презрение към лекомислието и безотговорността на езичника владетел.

През 989 г. при управлението на сина на Светослав Владимир руснаците приемат християнството от българите. Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”.

Иван Грозни е Последния потомък на Лачините (Рюриковите) от Рода ДУЛО, през 1552 г. в братоубийствена война превзема отслабената от Монголските нашествия Волжка България.

Краят на Волжка България съвпада с края на династията РЮРИКОВИЧИ (Лачини) от рода Дуло. Когато Иван Грозни умира през 1584 г., синът му цар Феодор (1584-1598 г.) предава цялото управление на българският Цар Борис Годунов, бъдещ император на Русия. От Борис Годунов произхождат по права линия руските династии през Петър Велики до Романови включително. Той разширил руската територия до р. Енисей и я запазил.

Така Русия се управлява от българи, от самото си основаване до идването на болшевиките.
И РУСИЯ ПАК ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ БЪЛГАРИ, А РЕКА ВОЛГА ПАК ЩЕ ТЕЧЕ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ.

Стефан Пройнов: Това казва Учителя Дънов в една от своите лекции.

Източник: radostinalassa.blog.bg


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ