И откривателят на хапчето ‘антибебе’ има български корени
Карл Джераси е известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче.
Джераси е роден на 29 октомври 1923 година във Виена. Баща му е сефарадски евреин от България, а майка му ешкеназка еврейка от Австрия. Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Детските си години Карл прекарва в България. Когато става на 5 год., заминава с майка си за Виена. Там учи в реалната гимназия на Фройд до 14-годишна възраст, като живее през лятото при баща си в България /родителите му вече са разведени/. След аншлуса в Австрия баща му бързо се жени отново за майка му, за да може Карл да се измъкне от нацисткия режим и да се върне в България през 1938 година. Той живее 1 година при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му през това време заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ. През 1939 година 16-годишният Джераси, заедно с майка си, пристига в Съединените щати.
Там завършва частния Кеньон колидж в Гамбир, Охайо, с бакалавърска степен по органична химия, а през 1945 година получава докторска степен от Университета на Уисконсин в Медисън.
Джераси работи за Ciba от 1944 година. През 1949 постъпва в Syntex, гр. Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 преподава химия в Щатския университет ‘Уейн’ в Детройт, а от 1959 г. е професор в Униврситета Станфордпрезидент на “Лаборатории Синтекс” в гр. Мексико, а после и в Пало Алто.
От големите революции в техниката – автомобила, самолета, компютъра и интернет, откритието на Карл Джераси разтърсва обществото в цял свят в най-голяма степен и то до най-интимните човешки чувства и решения. “Вълшебното хапче” променя демографията и сексуалния морал.
Разбира се, откритието има много противници. Лекари и учени в Германия предупреждават за опасност. През 1968 година пък Ватиканът излиза с енциклика, която заклеймява новия метод за предпазване от бременност. По-късно обаче повече католици се отказват от църквата, отколкото от хапчето.
Откакто Джераси е направил своето откритие, нещата доста са се променили. Има хора, които обвиняват учените, че използват човешкия живот като опитно поле за академичните си амбиции, че се бъркат в работата на Майката-природа. Самият Джераси днес коментира, че има много хора с антинаучни позиции, те направо имат наукофобия.
Преди 50 години въвеждането на хапчето за жени не е безпроблемно. Страничните ефекти – тромбоза, депресии, качване на тегло – къде доказани, къде не, се свързват с приемането на противозачатъчните.
Още по-трудно е с духовните последствия – свободата, която получават жените се понася трудно. Защото жената вече е господар на съдбата си и може да контролира живота си.
Някои смятат, че е по-добре да се подчинят на диктата на природата, но ако се погледнат обществата, в които важат тези закони, положението на жените никак не е завидно.
Без достъп до контрацептиви всяка година в развиващите се страни умират хиляди жени от усложнения при бременност или от непрофесионално направени аборти. Хапчето на Джераси всъщност предотвратява милиони трагедии.
‘Революцията’ на Джераси е насърчена и от желанието за свобода. Отначало хората са колебливи. После обаче нещата се развиват бързо. 60-те години са време за жажда за рок, свобода и приключения. А младите жени искат същата свобода, която преди това са имали само за мъжете.
Джераси предчувства общественото значение на хапчето, което създава. Той вижда огромното му влияние върху обществените взаимоотношения между мъжете и жените.
Карл Джераси е удостоен с Национален медал за наука, връчен му от президента Никсън. През 1978 г. е включен в Националната палата на изобретателската слава. Награден е с Национален медал за техника за “неговия значителен принос за разрешаване на екологични проблеми; за неговите инициативи за развитие на романа; за практически подходи за продукти за контрол на насекоми, които са биологически разградими и безвредни”.
Проф. Джераси е член на Попечителския съвет на „Бюлетина на атомните учени“ и председател на Съвета на научните консултанти на Pharmanex.
Източник: krasotata.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
