Корейският полуостров става арена на интереси и сблъсъци още много преди да се появят познатите ни съвременни международни противоречия. 400 години преди появата на ядреното оръжие и произтеклите от това проблеми Корея се оказва бойно поле, където се сблъскват войските на могъщата китайска династия Мин с тези на наскоро обединената Япония.
В продължение на векове над земята на самураите бушуват жестоки граждански войни между феодалните господари наречени даймьо. Към края на 16 век най-накрая властта в страната пада в ръцете на един единствен човек на име Тойотоми Хидейоши.
По-това време Япония бележи голям ръст на градското съсловие и започва да изпитва все по-голяма нужда от внос на стоки и ресурси, особено на фона на разорилите я продължителни междуособици.
Управляващата в Корея династия Ли, обаче прекратява търговията си с Япония, заради постоянните грабежи на японски пирати (наричани от корейците „Вягу”) по крайбрежието. Което прекъсва търговията на Япония с Китай и останалия свят.
Хидейоши замисля да разреши този проблем с военна агресия. Неговият план е колкото дълго обмислян толкова и грандиозен – тотално мобилизиране на въоръжените сили на феодалите, мълниеносно нахлуване на Корейския полуостров и нанасяне на съкрушителен удар на държавата, след което проникване и овладяване на Китай и накрая създаване на една велика източна империя под негова власт.
На 13 април 1592 г. над стохилядна японска войска, разделена на 9 армии, снабдена и с огнестрелно оръжие, дебаркира при град Пусан на югоизточния корейски бряг. Цялата област е овладяна в кратко време, а съпротивата на по-малобройните защитници – напълно сломена.
Върховният главнокомандващ на корейската армия генерал Ким Мен Вон, както и главнокомандващият гарнизона в Сеул генерал Ли Ян Вон, изоставят заеманите от тях позиции и побягват на север още преди японските войски да са достигнали до тях.
На 2 май японците влизат в столицата Сеул, където се установява Укида Хидею, наместник на Хидейоши в новозавладяните земи. Самият Тойотоми Хидейоши ръководи кампанията от Нагоя в Япония за да държи през това време изкъсо и под контрол феодалните господари.
На 15 май 1-ва армия на ген. Кониши Юкинага влиза в Пхенян, докато 2-а армия на ген. Като Киомаса достига до провинция Хамген и дори навлиза в част от Манджурия, която е провинция на Китай.
Корейските губернатори от все още неокупираните провинции на страната успяват да съберат близо 50 000 армия и да я поведат към Сеул в опит да го освободят, но са разбити още по пътя от самураите.
Само за два месеца японците успяват да покорят почти цяла Корея, като по пътя си разграбват имуществото на населението, изнасилват жените, а младежите откарват като роби в Япония.
Паметник на японската жестокост и насилие оттогава е т.нар. „Могила на ушите” в Киото, където завоевателите изпращат 30 000 отрязани уши от убити корейци.
Докато пехотата беснее из полуострова напредвайки дълбоко на север, японския флот се установява в южните пристанища и поддържа снабдяването и попълването им.
Когато всичко вече изглежда загубено за корейците на сцената се появява техният спасител в лицето на изключително талантливия адмирал Ли Сун Син. Той успява да организира остатъците от първоначално разбития и разпилян корейски флот и да ги поведе срещу агресорите.
Попадайки на 50 японски кораба в пристанището Окхпо, чийто екипаж се е пръснал из околните села, той се възползва от тяхната неподготвеност нападайки ги незабавно и преследвайки ги до пълното им унищожение.
Флотът на адмирал Син се спуска нататък по крайбрежието и унищожава всички японски кораби акостирали около крайбрежните села. С това се прекъсва връзката на сухопътните войски с флота и оттам целия канал за снабдяване, комуникация и въобще обратен път назад за японците, което силно разстройва тактиката им и всява смут сред тях.
Интересното в случая е, че за целта са използвани специално конструирани от него кораби, наречени „кобуксони” (или костенуркови кораби) поради тяхната характерна форма.
Носовата част на кораба представлява глава на дракон, от чиято отворена паст излиза пушек (най-вероятно някакъв серен газ), който разпръсква вражеските кораби и служи за димна завеса прикриваща маневрите на кобуксоните. На двата борда са разположени по 11 едрокалибрени оръдия с далекобойност над половин километър. Палубата е покрита с плътен таван осеян с железни шипове и вероятно отчасти брониран. Което освен, че свежда до минимум пораженията нанасяни от японските топове по борда, затруднява и начинът на водене на морски сражения на самураите свикнали да прихващат вражеските кораби на абордаж и след това да избиват екипажите им.
Една от най-забележителните победи на адмирал Син е през втория етап на войната (1598 г) в пролива Менрян между остров Диндо и нос Усуен, при което той разполага едва с 12 костенуркови кораба срещу над 400 японски. Той обаче предварително опъва подводна верига от острова до брега, за която японците не знаят и ги увлича в капан, тъй като веднъж влезли в пролива тежките японски кораби запъват във веригата както и един в друг без възможност да помръднат нито сантиметър назад срещу силното течение, нито пък да обърнат някой от бордовете си към корейците за да могат да използват оръдията си. При така създадената ситуация 12-те корейски кораба спокойно се разполагат срещу 400-те японски и откриват залпов огън по тях в продължение на часове докато накрая не ги потапят всичките.
Развоя на войната в морето окуражава корейците, които масово се вдигат на бунтове против нашественика. Междувременно до Корея успяват да достигнат на няколко вълни солидни китайски подкрепления (над 40 000 войници, а също и флот) под командването на ген. Ли Лусун, изпратени от династията Мин, която вече вижда сериозна опасност и за себе си от нашествието.
Така китайците и корейците успяват да изтласкат обратно бедстващите вече самурайски войски и да ги върнат отново до Южното крайбрежие. За това спомага и избухналата кавга между двамата върховни японски военачалници Кониши Юкинага и Като Киомаса, първият – християнин, вторият – будист. Нарочно подбрани така от Хидейоши за да се контролират и докладват взаимно и никой от двамата да не помисли за отцепване от централната власт.
В крайна сметка омразата между тях води до дезорганизация и до пълен крах на кампанията, и само една малка част от войските, натоварена на последните 40-50 оцелели кораба от флота, успява да избяга и да се върне в Япония. А внезапната смърт на Хидейоши през 1598 г., довела отново до междуособици и борба за власт в Япония, слага край на опитите за нови инвазии в Корея.
Това е една война, която се води много далеч на изток, на ръба на познатия на европейците свят. Но въпреки това в нея масово се използват освен проникналите наскоро там огнестрелни оръжия, така и бронирани кораби, каквито са все още непознати в Европа.
При обсадата на крепостта Хяндю (12 февруари 1593) пък за първи път се появяват и прототипи на съвременните танкове. Тогава изобретилите ги корейци ги наричат „огневи коли”. Те представляват обковани отвсякъде с железни пластини колички или по-скоро малки вагони през чиито тесни отвори корейците водят огън с тежки аркебузи.
Но може би най-впечатлявощото оръжие използвано в тази война, дори на фона на споменатите дотук, е тъй нареченото Хвачха. То се явява еквивалент на съвременните ракетни установки. Ракетите са привързани с конопени въжета и представляват стикове с остри стоманени върхове и прикрепени до върха им цилиндрични „резервоари” с барут намазани със смола или друга запалителна течност.
Конструкцията се състои от двукола талига, носеща платформа с редове от дупки, в които се зареждат амунициите. От задната страна има две успоредни оси (дръжки), които позволяват на оператора на машината лесно да я придвижва напред или издърпва назад, както и вертикални оси позволяващи да отбива фронтални атаки от близко разстояние.
Опити със съвременни реконструкции на това оръжие доказват, че то действително е работело.
Източник: chr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
