Какво свързва младият Фердинанд Порше с България?

в История/Любопитно

Преди век легендарният автоконструктор става кавалер на нашия „Народен орден за гражданска заслуга”

Малцина у нас знаят един любопитен исторически факт. Запазена е грамота, с която легендарният конструктор Фердинанд Порше е награден с офицерския кръст на българския “Народен орден за гражданска заслуга”

Грамотата е издадена от името на адаша му „Фердинанд I, с божия милост и народна воля княз на България”, на 20 юни 1907 година, а е подписана от канцлера на българските ордени С. Добрович. Документът се съхранява от семейство Порше – собственик и на едноименната търговска верига. Фактът, че младият тогава конструктор е получил българско държавно отличие, не е обяснен.

Това естествено провокира нашия интерес.

В крайна сметка не може да не разберем какво на млади години е свързало автомобилния титан с малката, но динамична балканска страна.

Кратката справка в архивите обаче показа, че нещата не са много прости. Във фонда на тайния кабинет на княза, който е движел орденоносните дела, има доста пропуски. Липсва и съответният том от “Дневник на наградените с “Народен орден за гражданска заслуга”. За същите години обаче е запазена книгата за наградените с първата степен на ордена (Голям кръст). Съвсем неочаквано откриваме, че сред тях под номер 354 фигурира името на друга историческа автомобилна фигура – г-н Емил Йелинек-Мерцедес, за когото се пояснява, че е голям индустриалец”. Неговият указ е издаден на 10. ХII. 1907 година. Излиза, че през 1907 г. България съвсем не е била далеч от прогреса и автомобилите. Ако не в разработката и използването им, поне в официалното внимание към неговите герои.

Данни за ордена на Фердинанд Порше са запазени в дипломатическите преписки. От документацията на българското дипломатическо агентство във Виена става ясно, че на 25 юни княжеското благоволение се е изсипало не само над инж. Порше, но и над цялото ръководство на значителната тогава фабрика Daimler Motoren Geselchaft. В списъка на наградените със същата степен са още директор Едуард Фишер и инженер Херман Балц, а с по-низшестоящия “Кавалерски кръст” – инженер Ото Целз. Според тогавашния ред орденоносците е трябвало да потвърдят с обратни разписки, че са получили отличията си. Фердинанд Порше го прави с любезно писмо. Той се извинява, че е пътувал и поради това е забавил отговора, и изразява благодарности. Каква точно е причината за наградата все пак не става ясно. Преписката за нея може да е загубена или пък да отлежава в някоя друга папка.

От гледна точка на нашата орденска йерархия излиза, че през 1907 епохалният конструктор Порше е стоял доста по-ниско от предприемача Йелинек.

Четвъртата степен (тази на Порше) се дава на сравнително дребни служители, полицейски агенти, адвокати и др. Първата степен (на Йелинек) обаче е за високо държавническо или аристократично ниво.

Бедна или не, малка България се стреми да е в крачка с ритъма на прогреса. Трамваите и електричеството дошли у нас почти успоредно с европейските си дебюти. Автомобилите се позабавили малко, но така било и в много други европейски страни. През 1907 те са нещо познато, макар и рядко за столицата. Първите шофьори вече били завършили курсове, търговците можели да ги доставят бързо, министри и пощите използвали автомобили, князът имал няколко “каруци без коне”, военните настоявали за спешна моторизация на армията. Най-вероятно и наградата за цялото ръководство на Daimler Motoren Geselchaft е свързана със сделка за автомобили или с нейната подготовка.

Д-р Боян ЗАХОВ

Източник: nabore.bg

Виж още публикации на bultimes


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ