Често можете да чуете свещениците от православната църква да обявят някого езичник или да обявява някои обичаи и традиции за езически. Но какво всъщност означава езичник?
В най-общ смисъл езичеството е всяка етническа религия, която не почита определен бог, а Природата и нейните различни проявления. От тази гледна точка почти всички природни религии, които са се формирали естествено, без намесата на проповедници или различни философи.
Такова широко тълкуване на езичеството позволява към него да се причислят почти всички предхристиянски религии в Европа, включително древногръцката философия, както и разпространените и в наши дни народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и шаманизъм.
Езичеството в по-тесен аспект може да се разглежда като нарицателно название на древната славянска религия. Някои от нейните ритуали са се запазили до ден днешен. И в резултат на възстановката им днес се създават изкуствени религиозни, гностични и философски течения, които могат да се срещнат и под наименованието неопаганизъм.
Самото название езичник произлиза от старобългарска дума, която означава народ. Първоначално думата езичник не е имала някакви оценъчни нюанси, но след процесите на християнизация, тя е натоварена с отрицателен смисъл.
Днес понятието езичник има неутрален заряд, като на места може да бъде заменено със синонима паганизъм, който не е особено популярен у нас.
Езичниците и езическите религии като цяло са политеистични, те са базирани на митологията и са съставени от множество култове – към фалоса, към природните сили, към земята и др.
Източник: sanovnik.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
