„Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието „Рибен буквар“, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език.
Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, нo са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.
Д-р Петър Берон въвежда някои характерни норми, които залягат в основата на българския книжовен език — една от тях е употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице — той, тя, то, те (за сравнение Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми –он, -она, -оно, -они). Друга особеност е формата за членуване в множествено число –те, която се възприема от Иван Богоров, в последствие и от Търновската школа; частицата –ще за образуване формите на бъдеще време и ще е винаги с ударение.
Делото на Петър Берон има и редица други заслуги за оформянето на родния ни език, като до 1862 г. е претърпял 5 издания с различни поправки (като редукцията на неударените гласни). Това подсказва, че авторът диктува насоките в развитието на книжовния език. В настоящата публикация ви представяме Трети раздел на Рибния буквар, представящ добри съвети/поучения.
Добри совети
Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.
Ако много хортуваш, много погрешки струваш.
Ако излъжеш един път, не та вярват вторий път.
По-добре приятел верен, а не камен беценен.
На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.
Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.
Струвай добро, да намериш добро.
Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.
Който днес е болерец, утре можи да е слепец.
И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.
Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.
Щото ся вричаш, да го струваш.
Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.
Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората хортуват и друго мислят.
Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.
По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.
Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.
При каквито живейш, на тях ще уприличейш.
Да не гледаш кората, ами средата.
Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.
За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.
Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.
Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.
Днес да мислиш, утре що ще правиш.
По-добре да си сам, а не с развратен человек.
Не отдавай зло за зло.
Почитай всякога както му прилича.
Да наченваш всяко нещо, отдето трябва.
Доде е време, да си отваряш очите.
Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.
Малко хортувай, много слишай; заради това имаш една уста и две уши.
Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.
Който забраня по-безсилните, забраня ся от по-силните.
Който не познава доброто, често изпада в злото.
Който управдава неправедните, унеправдява праведните.
Всякий обича, който му прилича.
Който себе си хвали, той себе си кори.
Мудриат по-много хортува, кога помълчава, а не безумниат, кога балнува.
Благороден е доброделецат, а не болярецът.
Всяко е лесно за трудливиат и всичко е мъчно за мързиливиат.
Който с неправда проболярява, скоро усиромашава.
Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.
Човек поболярява, ако попистява.
Щото скоро става, скоро ся загубява.
Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.
Който много хортува, я много лъжи, я много бълнува.
Който има наука, не изпадва никога.
Който хвали злото, не люби доброто.
Марзиливиат човек напразно хлябат.
Марзилат е баща на злото.
При лукави человеци и добрият става лукав.
Добр человек вред ся нахраня.
Всяко нещо има врямето си.
Всяко нещо да бъди с мярка.
Който трап за другиго изкпава, той себе си вътре закопава.
По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със скорб.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
