Фаюмските портрети са получили името си от местността, където са били открити за първи път. Това е станало през 1887 година, когато британска експедиция под ръководството на известния археолог Флиндерс Питри, правела разкопки в околностите на египетския Фаюмски оазис и там открила некропол.
Естествено, археолозите били добре запознати с култа на египтяните към мъртвите и били готови в некропола да намерят мумии с погребални маски на лицата. Какво било учудването им, обаче, когато на мястото на лицата на мъртъвците те намерили закрепени живописни портрети, изобразяващи починалите в годините на тяхната красота и младост. Питри открил 81 такива портрета, които веднага изпратил в Лондон.
Портретите станали сензация и всеки колекционер искал да има в колекцията си такъв портрет. Започнал истински лов на фаюмски портрети. И тогава си спомнили, че такива портрети са били открити и по-рано, още през 1615 година. Тогава те били намерени от италиански изследовател в Мемфис и дори донесени в Европа. Но тогава не им било обърнато достатъчно внимание и находката останала в държавната художествена колекция в Дрезден.
Кое е толкова интересно в тези портрети? Фаюмските портрети били рисувани върху дърво. Вместо платно използвали кедър, италиански бор или кипарис – все дървета, устойчиви на гниене. На портретите винаги били изобразявани млади хора. Дори и когато починалият бил на преклонна възраст, той бил представян ката юноша – още едно доказателство за древноегипетския култ към мъртвите – за египтяните смъртта била тържество и красота…
Интересно е да се отбележи, че и днес тези портрети изглеждат абсолютно съвременно и дори старинното облекло не може да заблуди зрителя – тези хора с горящи очи могат да се срещнат по улиците – толкова живо и реалистично изглеждат. От древните дъски гледат абсолютно живи лица, макар че те трябва да са на най-малко 1500 години. Боите не губят нито свежестта, нито яркостта си. И още нещо интересно – всички тези млади мъже и жени с прекрасни, но печални и замислени лица, са рисувани след смъртта им…
Тайната на привлекателната сила на фаюмските портрети се състои в техниката, която са използвали древните художници. Тази техника се нарича енкаустика. Нейната същност се състои в това да се нанесат разтопени бои върху восъчна повърхност – обикновено дърво. Тази техника изисква от художниците изключително майсторство, защото не позволява дори и най-малката грешка, тъй като восъкът изстивал бързо и вече нищо не можело да се поправи. Но именно благодарение на тази техника боите на фаюмските портрети изглеждат свежо и днес, десетки векове от времето, когато са създадени. А благодарение на восъка, те придобиват и допълнителен обем и затова от портретите ни гледат абсолютно живи лица…
Невъзможно е човек да подмине равнодушно нито във френския Лувър, нито в Музея на изобразителното изкуство в Дижон, нито в Държавната антична колекция в Мюнхен, мъжките и женски лица с печална усмивка на устните, които гледат посетителите – и зад тях, и пред тях е…. вечността
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
