Името на търновският адвокат Марко Тотев по българските земи е нарицателно за човек, комуто не върви в живота – каквото и да направи, всичко се проваля.
И до днес ние наричаме с името ‘маркототевци’ жертвите на вечния невървеж. Колкото и да е парадоксално, обаче, истинският Марко Тотев е бил всъщност преуспяващ във всичко мъж.
Марко Тотев е роден през 1858 година в старата столица Търново. За онова време е получил солидно образование. Бил е началник канцелария на руския губернатор и съдия в родния си град и в Ловеч, както и висш чиновник в правосъдното министерство. През 1893 година става дори депутат от листата на Стамболовата партия, като спечелва славата на голям оратор. През 1900 г. пък е назначен за окръжен управител на Бургас.
Най-известен, обаче, Марко Тотев става с адвокатската си практика. Специализиран в гражданските дела, търновецът няма нито един загубен процес. Той е известен с перфекционизма в занаята си и дори дава под съд и печели делото срещу тогавашното Народно събрание.
Години наред пледоариите на Марко Тотев се изучават в Софийския университет като образец за висш адвокатски ‘пилотаж’. И все пак защо тъкмо името на този преуспял човек е станало синоним на човек невежа, неудачник? Как се е случило това?
Адвокатът много обичал да играе покер в прочутото кафене ‘Арданели’ в родния си град. Именно там, при едно раздаване на картите, той събрал кент флош роял, най-силното съчетание в покера – нещо, което се случва изключително рядко.
И точно в този момент покрай кафенето минала траурна процесия и картоиграчите и зяпачите вкупом наизлезли навън – хем да отдадат последна почит на починалия, хем от любопитство. Когато се върнали, обаче, картите били разбъркани.
Този свой ‘мал шанс’ Марко Тотев не успял да преглътне до края на живота си, който приключва на достолепната 78-годишна възраст. Паметта му, обаче, се тачи и до ден днешен.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
