Еничарският корпус се състоял от три основни подразделения: джемаад( cema’at), секбан ( саймен ) и бюлюк и от две допълнителни части: орденът на дервишите бекташи и корпуса на аджеми-огланите. По времето на Сюлейман Кануни към еничарите били зачислена и гвардията на Султан-халифа.
Частите на корпуса:
Джемаад – първото и най-многочислено еничарско подразделение. Счита се за пряк наследник на пехотата яя, а в началото на своето съществуване и като част от нея. Преносното значение на думата cema’at – религиозна общност от мюсюлмани, ни насочва към факта, че обединението на войниците е ставало въз основа на религиозната принадлежност. До времето на Мехмед Фатих джемаад били единственото подразделение на еничарския корпус. Броят им в Периода 1389-1451г. варирал между 1000 и 6000 души.За това увеличение спомага подчертано експанзивната политика на османците на Балканите и в Централна Европа. Множеството военнопленници били зачислявани за обучение в корпуса. Девширмето все още не било така широко по мащаб.
Секбан – След реформата наложена от Мехмед ІІ, кум корпуса било за4ислено едно ново подразделение, наречено секбан. Ала то било ново само за корпуса. Имаме сведения за съществуването на поделение с това име още през ХІVв., като част от личната свита на султана.През 1451г., вероятно с масовизирането на девширмето2, те били зачислени към корпуса. С. Шоу посочва, че отделните части на секбан наброявали между 30 и 70 души.
Бюлюк – Последното зачислено към корпуса подразделение е създадено по времето на Селим І Явуз. Заради по-специфичните си задачи, войните, участващи в бюлюк, трябвало да преминат специална подготовка в корпуса на аджеми – огланите. Първоначално броя на войниците в отделните орти бил около 50 души, но скоро се изравнил с този на другите две поделения.
Аджеми – огланите – всъщност това не бил корпус, по-скоро школа, през която преминавали еничарите, за да придобият необходимите им умения за боравене с различни типове оръжия. Там най-често отивали младежите, събирани чрез кръвният данък, тъй като те не били участвали във военни операции преди да постъпят на служба при падишаха. Времето на създаване на тази школа може да се отнесе кум началото на ХVІв. Обучението продължавало няколко години и след завършване на ритуала kapuyacikma ( излизане през портата), мъжете се зачислявали към някое от трите подразделения на корпуса.
Дервишите – бекташи – на тази секта, която поддържала духовното ниво на еничарите, ще се спрем по долу.
Военна структура на корпуса:
Ръка за ръка с непрекъснатото развитие на корпуса, вървяло и усложняването на неговата структура. И все пак основата, върху която се градял корпуса, си оставала десетичната система.
Ортата – това подразделение от 100 души било основното звено в структурата, както на отделните подразделения, така и на целия корпус. Но да определяме ортата просто като бойна единица би било погрешно. Ортата е по-скоро една единна общност от мюсюлмани, които споделяли общо ежедневие, както по време на война, така и в мирно време. Всяка орта имала своя отделна казарма, в която еничарите били разквартирувани в мирно време. Всичките им дейности били съобразени с ортата и се извършвали в нея. По орти получавали заплатите си. По орти се хранели и се снабдявали със припаси и муниции За откъснатите от рог и дом мъже, ортата се превръщала в един вид ново семейство. Отделните членове на ортата се наричали йолдашии – другари, което трябвало да подчертае близостта между тях.
Символите на ортата – основните символи както на всяка отделна орта, така и на корпуса като цяло били казанът и бялата шапка с пречупен връх, която символизирала ръкава на робата на Хаджи Бекташ.Казанът, от своя страна служел да напомня на еничарите, че султана ги храни и че нему трябва да са верни.
Освен тези два основни символа, всяка орта имала свое знаме, на което бил изобразяван символа на ортата. Най-често това било оръжие, инструмент за работа или животно.
Личен състав на ортата – ортата събирала в себе си три основни типа войни: редовни ( ешкинджии ) – на практика извършвали всички военни и мирновременни функции.Били най-многобройни и за тях отивали основната част от финансите, заделяни за корпуса. Ветерани – били войни с дългогодишна служба в корпуса. Ползвали се с привилегии и получавали по-големи заплати. Когато се намирали в Истанбул, били зачислявани към корпуса на коруджиите. Получавали заплатите си в старите си орти. Пенсионери ( отурак ) – най-малобройните и най-почитаните войни в корпуса. Служели като модел за подражание за по-младите. Имали най-големи привилегии и заплати.
Смесеният състав на ортата допринасял за обмяната на опит между поколенията, както и до запазване на бойния дух.
Командването:
Командване на ортата:
Чорбаджия ( чорбаджъ ) – командир на ортата. Разполага с най-широки правомощия, и бил длъжен да следи за подчинените нему войни. Длъжността при джемаат се наричала яябашъ, а при бюлюк – бюлюкбашия.
Одабашия ( одабашъ )– грижи се за реда и дисциплината, както на ортата, така и на всеки еничар по отделно.
Велики харч – отговаря за раздаването на заплатите, както и за разпределението на мунициите и припасите.
Байряктар ( знаменосец ) – ролята му била да пази знамето с цената на живота си.
Башески – най-старият еничар в ортата. Функцията му била по-скоро съвещателна.
Устаахачи – готвачът на ортата, който разпределял храната и пазел казана. Друга негова функция била да надзирава провинилите се еничари, понеже по време на поход, кухнята се използвала като затвор.
Имам и мютевелия – вакъфирали вещите на еничарите. Нямали командна роля, но поддържали духа на ортата.
Общо командване:
То било може би най-сложно устроената част от корпуса. Тази сложност се дължи на многото и разнообразни функции които изпълнявал корпуса, както и на начина по който се избирали част от командирите.
Агата на еничарите – рангът му съответствал на везир или на паша с три тура. Член е на Имперския диван, като една от основните фигури в него. Отговаря пред падишаха за общото състояние и боеспособност на корпуса. Освен другите длъжности, агата бил и комендант на столицата, където разполагал със свой щаб в който се намирал командния състав на корпуса и където заседавал еничарският диван. Преди Селим І Явуз, агата трябвало да мине през цялата йерархия на корпуса, преди да достигне до високия пост. Селим въвел практиката, султана да избира агата, с цел да се засили влиянието на централната власт. Ако агата спечелел благоволението на падишаха, той бил назначаван за бейлербей на Румили, а ако се провалял и останел жив, го понижавали в санджакбей на Касемуни.
Секбанбашъ – командир на поделението секбан, втори по власт след агата. Замества го при отсъствие.
Кул-кетхуда – Командва поделението бюлюк.Комендант на корпуса. Отговаря за стопанското му състояние. Назначава всички офицери, без началниците на ортите. Определя стратегията по време на поход.
Кетхуда-йери – изпълнява ролята на куриер между агата и командирите на ортите.
Останалата част от командването, били командири на точно фиксирани орти от отделните подразделения.
Макар и твърде накратко, обърнахме внимание на основните фигури в командването на корпуса, както и на отделните му градивни елементи.Така пред на се разкрива една сложно устроена формация, чиято структура има за цел да централизира корпуса в йерархично отношение, но също така, залага някои основни конфликтни точки, които след време, ще създадат доста проблеми.
Източник: belizarius.wordpress.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
