На 11 март 1907 година е убит министър-председателят Димитър Петков, който в този момент стои начело на българското правителство. Убийството става на една от най-оживените столични улици – “Цар Освободител”.
Димитър Петков е премиерът, чието семейство е дало най-много жертви в името на България. През 1924 година е убит синът му – Петко Петков, а през 1947 г. от т. нар. Народен съд е убит и другият му син Никола Петков. Именно Никола Петков е единственият български политик, който е арестуван в парламентарната зала, затворен, съден и обесен, с неизвестен и до днес гроб…
Убийството на Димитър Петков се случва на 11 март 1907 година, когато той се връща от разходка в Борисовата градина. Убива го видинчанинът Александър Петров, който тогава е 22-23-годишен.
Куршумът на убиеца влиза през гърба на премиера и скъсва белодробнта му артерия. Той умира след минути. Последните му думи са: “Мене оставете…Пазете другите! Сбогом, убиха ме…”
Любопитно е, че Димитър Петков, както впрочем и Стефан Стамболов, е предчувствал, че ще бъде убит. На 23 февруари 1907 година той оставя бележка: ‘Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението ми”.
Някои историци смятат, че убийството на Димитър Петков е финансирано от Народната партия начело с Иван Гешов, а премиера плаща с живота си, защото се е превърнал в послушно оръдие на Фердинанд, изневерил е на принципите си на либерал и е наложил свиреп терор.
Според друга теза обаче убийството на министър-председателя е еднолично действие на луд терорист – смята се, че убиецът е действал сам, по лични мотиви и че целта му не е бил премиерът, а Никола Генадиев, който е бил заедно с него. Димитър Петков е роден през 1858 година е село Башкьой, Тулчанско. Той е шестото дете на преселени тракийци. Една година учи в семинарията в Одеса, където се запознава със Стефан Стамболов.
Димитър Петков е доброволец при Панайот Хитов в Сръбско-турската война през 1876 година. Участва в Освободителната война като доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка.
В боевете при Шипка Димитър Петков е ранен в китката на лявата ръка и животът му виси на косъм. Спасен е от друг опълченец – Иван Владиков, който го изнася на гръб от бойното поле и така спасява живота му.
Ръката на Петков е отрязана до лакътя, а по-късно лично руският император го награждава с Георгиевски кръст за храброст.
След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884 г. След освобождаването си той става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 година Народно-либерална партия.
При Стамболовото управление Петков е кмет на София, председател на парламента и член на правителството. Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Както пише Иречек “прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов… почти модерен град”.
Убиецът на Димитър Петков е арестуван, осъден на смърт и обесен. А застреляният премиер е погребан според желанието му – между Стефан Стамболов и Димитър Греков.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
