Амбицията на тази жена не познава граници. От наложницата на китайския император, основоположник на династията Тан – Тайдзун, тя се издига до най-високите етажи на властта и на практика от 665 година до смъртта си през 705 година управлява Поднебесната. През 690 година дори извършва немислимото и официално приема титлата император, което я прави единствената в историята жена, управлявала Китай като император. Годините на нейното управление прекъсват за известно време властването на династията Тан и се определят като периода на династията Джоу.
Името й е У Хоу, а тронното име, което приема е У Дзетян. Ражда се на 17 февруари 624 година. Едва 13-годишна бъдещата владетелка попада като младша наложница в харема на могъщия и смятан от народа за много справедлив император Тайдзун. За живота й в харема не е известно нищо. След смъртта на Тайдзун през 649 година тя, според обичая от онова време, е изпратена в будистки манастир, което предполага да изживее дните до края си с обръсната глава и в молитви към Буда.
Но в манастира У Хоу не прекъсва връзката си (която очевидно е осъществена още докато Тайдзун е жив) със сина и наследник на трона, император Гаодзун. В крайна сметка новият император я връща от манастира и У отново попада в харема. През следващите 2-3 години тя успява така да оплете интригите си, че елиминира всичките си съпернички, в това число и официалната съпруга на императора. През 655 година У Хоу става императрица и ражда от Гаодзун четирима синове и една дъщеря.
Висшата аристокрация, приближени преди това на Тайдзун, са оскърбени от възхода на обикновената наложница към върховете на властта. Според моралните норми на времето, интимните отношения на жена първо с бащата, а след това и със сина му, са приравнявани към инцест. Но в битката на интригите императрицата успява да победи всички. До 660 година всичките й противници са отстранени от двора, съперничките й пък “по нейно нареждане са разкъсвани на парчета или удавяни във вино без съд и присъди”. Най-важната й победа и неин триумф става начинът, по който се разправя с чичото на императора и кланът, който го подкрепя.
От година на година Гаодзун става все по-немощен не само физически, но и ментално. През последните 23 години от живота му страната на практика се управлява от императрица У. Тя еднолично подбира военните командири, водещи войните на Корейския полуостров. Благодарение на нейната проницателност и енергичността й, до 675 година Корея пада в подчинение на танския император. Влиянието на императрицата в страната е огромно и заради нейното настояване в Китай будизмът е в небивал възход.
Управлението й не познава прошката. За най-малкото подозрение в непокорство следва жестоко наказание. Придворните буквално благоговеят трепетно пред У Дзетян.
След смъртта на съпруга й през 683 година, императрицата предава престола на най-големият си син Джундзун. Но веднага забелязва, че той е безпомощен и във всичко се подчинява на желанията на младата си съпруга. Младата двойка се задържа само месец на трона. Властната У ги изпраща е изгнание, а на трона сяда друг от синовете й – Жуйдзун, който в продължение на шест години играе ролята на послушна марионетка в ръцете на майка си. Танските легитимисти, разбира се, са недоволни от създалата се ситуация и вдигат въстание в южната част на страната, което обаче е безмилостно потушено от властващата императрица.
Към 690 година позициите на У Дзетян (както вече се нарича) във властта са толкова силни, че на 19 октомври тя низвергва сина си и се обявява за император. Събитието няма аналог нито в дотогавашната, нито в последвалата история на Китай. Незабавно будистите съчиняват текст, който доказва, че „У е дъщеря на Буда и трябва да наследи империята на династия Тан.“ Като благодарност императрицата-император нарежда във всички градове на страната да се строят будистки храмове.
По западните и северните граници на Танската империя тече неспирна война с чергарските племена – тюрки и кидани. Император У Дзетян обаче се налага да се съсредоточи върху решаването на проблема с наследяването на трона. След провъзгласяването на династията Джоу роднините на У (родните й племенници), както и приближените до двора, започват да копнеят да я наследят. След дълги колебания през 698 година У връща от заточение сина си Джундзун и официално го посочва като престолонаследник. С членовете на собствения си род тя се разправя по същия безскрупулен начин, както с всеки друг, решил да пречи на амбициите й.
Но освен твърдият и безкомпромисен “дворцов етикет”, У Дзетян продължава политиката на предшествениците си и укрепва военната и административна мощ на държавата. Отделя много внимание на науките. По нейно време са въведени в употреба много нови йероглифи. Проявява се като смел реформатор и по отношение правата на жените. На жената в Китай “по традиция” се гледа като на човек втора ръка. У Дзетян решава, че е дошло времето жените да имат правото да учат наравно с мъжете, а починалата майка следвало да се оплаква също толкова дълго, колкото и починалият баща – три години.
“Дъщерята на Буда” управлява като император (не императрица – съпруга на императора, а пълноправен едноличен владетел) дълги 15 години.
В народната памет образът на У Дзетян е положителен, но не и лишен от противоречивост. През последните години от живота си (започвайки от 699 година), вече застаряващата У се отдава без никаква свян на похотта, която по-рано е принудена да потиска или поне да прикрива. Умът на императорът-жена е обсебен от старческа похотливост и У прави свои най-близки приближени двама братя с много съмнителна репутация. Двамата са от фамилията Джан и въпреки настояванията на придворните си съветници, У Дзетян всецяло се оставя на предаността на двамата си любовника. През февруари 705 година група заговорници от висшите сановници превземат двореца. Превратаджиите убиват двамата Джан, а старата и болна У Дзетян е изпратена в крайградска императорска вила, където да доживее дните си. Те не се оказват много.
Единствената жена, управлявала Китай като император, почива на 16 декември 705 година. За император е провъзгласен посоченият по-рано от нея Джундзун, така че волята й е зачетена от заговорниците.
Надгробният камък на У Хоу по нейно настояване е оставен без надписи, защото Небесната господарка (Тай Хоу, едно от имената, с която е наричана У Дзетян) искала потомците й да изпишат на камъка заслугите й.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
