Американски войник, избягал от военнопленически лагер, служил в танково отделение на Червената армия под командата на жена, ранен и държан под арест в американското посолство в Москва… Не, това не е сценарий на холивудски филм за Втората Световна Война, а реална история, с главен герой Джоузеф Байърли.
Джоузеф Р. Байърли е роден на 25 август 1923 Мъскигон, щата Мичиган. Показвайки добри резултати като спортист, Джоузеф печели стипендия за Университета Нотр Дам, но той отказва и се записва доброволец в армията. Избирайки да стане парашутист, Джоузеф попада в небезизвестната 101 Въздушна дивизия, в 506-и Парашутно-пехотен полк].
При провеждане на Операция Оувърлорд (Битката за Нормандия) Рота И, в която служи Джоузеф, извършва скачане в тила на врага с цел да разстрои комуникациите и линиите за снабдяване. При скока Рота И се разпръсва и Байърли остава сам. Ниската височина на скок – 120 метра, не му позволява да контролира полета си и той се приземява върху покрива на църква в село Сен Ком Сю Мон. Въпреки фактът, че остава сам, Джоузеф тръгва да изпълни поставената му задача, а именно – разрушаването на два дървени моста на река Даув, точно зад Юта Бийч (мястото, където в последствие акостират американски дивизии).
Движейки се към целта Байърли взривява една електрическа подстанция в селото, натъква се на патрул, срещу когото използва ръчна граната, и тръгва да бяга по посока магистрала И-13. Прескачайки една ограда, обаче, късметът му изневерява – попада право в картечно гнездо, заето от германски парашутен взвод.
След като е пленен Джоузеф Байърли прекарва 7 месеца в плен, и е местен в 7 различни военнопленически лагера, като успява пътьом и да избяга два пъти, като е заловен и двата. Вторият път е предаден на Гестапо от местен жител, след което е бит и измъчван, и само намесата на представители на германската армия, според които Гестапо няма права върху военнопленниците, му спасява живота.
Последният, успешен, опит за бягство Джоузеф извършва през месец Януари, 1945-а година. Затворен в лагера Щалаг III-С в Алт Древиц, Джоузеф и още двама негови съкилийници успяват да избягат, като само той оживява при престрелката по време на бягството им. Прекарвайки няколко дни в криеница, Джоузеф си проправя път на изток, към руския фронт, за който той е знаел, че напредва към него. Ориентирайки се по стрелбата, една вечер той забелязва на пътя пред себе си руски танкове – преден патрул на напредващата Червена армия.
Джоузеф изскача на пътя, вади от джоба си кутия Лъки Страйк(3), и вдигайки ръцете си високо изкрещява „Я американский товарищ!“ – изречение, което научава по време на престоя си в лагерите за пленници. Началникът на групата, майор, провежда разпит с помощта на друг офицер, който знаел малко английски. Джоузеф настоява да бъде част от танковото звено, за да се бие с нацистите. В този момент късметът на Байърли отново сработва – танковата група на Съветската армия, с която се сблъсква Джоузеф, била с танкове Шърман – танк, който Байърли познава изключително добре. След като успява да ремонтира радиостанциите, излезли от строя по време на боевете, жената с чин майор окончателно се съгласява да вземе американеца в групата си. Следващите няколко дни Байърли получава оръжие и помага на руснаците с уменията си за взривовете. С танковата група Джоузеф дори освобождава пленниците от лагера, в който последно е бил и той.
Няколко дни по-късно пикиращи бомбардировачи „Щука“ атакуват танковата колона, и Щърман-а на Джоузеф е уцелен, самия той – тежко ранен. Изпратен е в тила, в руска военна болница, намираща се в Полша. След няколко дни между живота и смъртта Байърли присъства на посещение на Маршал Жуков. Съветският маршал разбира, че в болницата има чужденец-червеноармеец и отива да го посети лично. Научавайки историята на Джоузеф маршал Жуков издава необходимите документи, с които Байърли да стигне безпрепятствено до Москва и американското посолство там.
Историята на Джоузеф Байърли обаче не приключва до тук. Докладвайки в посолството кой е, Джоузеф се озовава под домашен арест, със съмнения за измама. Оказва се, че според Армията на САЩ Джоузеф Байърли е загинал на 10 юни 1944-а година, като дори семейството на Байърли е уведомено, и в родния му град е извършено погребение… Следващите няколко дни Байърли се опитва да убеди американците, че е този, за когото се представя, и накрая дори напада въоръжения пехотинец, който го охранява. В крайна сметка, всичко завършва благополучно, благодарение на пръстовите отпечатъци, който Брайърли дава.
Джоузеф се жени след войната за ДжоАнн Холоуел през 1946 – в същата църква и от същия свещеник, извършил 2 години по-рано „погребението“ му.
Родът Байърли, обаче, има и връзка с България. Джон Байърли, синът на Джоузеф, е роден на 11 февруари 1954 година, и получава бакалавърската си степен от Държавния Университет „Гранд Вали“, а магистратура в Националния Военен Колеж. Джон Байърли постъпва на работа в Държавния Департамент през 1983 година. Презз 1985-а за първи път идва като официално лица в България, в качеството си на политически офицер към Посолството на САЩ. 20 години по-късно Байърли получава назначение като Посланик на САЩ в България – 8 септември 2005. По време на неговия мандат като посланик в България, България подписва със САЩ Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което позволява на американски военни да се обучават в български бази. Под негов надзор приключва и американската помощ за България от Американската агенция за чуждестранно развитие, като на няколко пъти той се обръща в публични речи към българското правителство да засили борбата с организираната престъпност и корупцията. През 2007 г. Байърли, заедно с посланика на България в САЩ по това време Елена Поптодорова, прави обиколка на американски градове, за да насърчи американския бизнес за повече инвестиции в България.
През 2008 година е награден с орден Стара планина „за изключително големите си заслуги за развитие на отношенията между Република България и Съединените американски щати и по повод окончателното му отпътуване от страната.
Въпросния полк от 101-а дивизия се прочува по време на Втората Световна Война като една от най-добрите американски бойни единици. Част от историята на Полка, и по-точно историята на Рота Ийзи (Easy Company) е обект на 10-серийния филм на НВО „Братя по оръжие“. Utah Beach е един от плажовете, на които Съюзниците правят десанта си във Франция. За разлика от Омаха Бийч (Omaha Beach) съпротивата в този сектор се оказва слаба и американските войници сравнително лесно и с малко загуби достигат определените си позиции. „Лъки Страйк“ е един от най-познаваемите символи на американската пехота по време на Втората Световна Война. Специално заради армията Лъки се отказва да произвежда зелените си опаковки, оставяйки този цвят само за армейски доставки.
Източник: bg-history.info
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
