Военните ордени на Светите земи – Рицарите хоспиталиери и рицарите тамплиери

По време на Кръстоносните походи се основават религиозни рицарски ордени, които да се грижат за потребностите на пилигримите, посещаващи Светите земи. Продължаващи да се сражават, за да удържат крепостите на кръстоносците, те смятат себе си за специални части заради своето религиозно и хуманно призвание и заради военната си храброст.

През XII в. в Йерусалим италиански търговци от Амалфи основават болница, която да се грижи за болните и ранени поклонници, за които са настъпили тежки времена. Когато християнските сили превземат града по време на Първия кръстоносен поход през 1099 г., Жерар Благословени, ръководителят на болницата, разширява своята дейност в Йерусалим и учредява приюти по пътя от Европа до Светите земи. За да се подсигурят грижите за тези приюти, на 15 февруари 1113 г. с папска була, издадена от папа Паскал II, е основан Орденът на рицарите на свети Йоан от Йерусалим.

Наследникът на Жерар, Раймонд дьо Пюи, придобива земи и пари и орденът за почва да предоставя въоръжен ескорт за пилигримите. Тези ескорти се разрастват и стават голяма сила и така хоспиталиерите, заедно с основания през 1119 г. Орден на рицарите тамплиери, стават най-страховития военен орден в Светите земи. Носещи черен кръст на бялата си туника, те се отличават в битки срещу мюсюлманските сили, които се опитват да си възвърнат Йерусалим.

Към средата на XII в. орденът е разделен на служители, които се грижат за болните, и такива, които се грижат за братята по религия. Освободени от десятък, хоспиталиерите построяват седем големи крепости в Светите земи и притежават 140 имота в областта. През 1185 г. им е дадена закрилата на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса. При все това те не успяват да удържат напора на исляма и през 1187 г. Йерусалим е превзет.

ХОСПИТАЛИЕРИТЕ СЕ МЕСТЯТ В КИПЪР, РОДОС И МЛАТА

Когато Акра бива превзета от мюсюлманите през 1291 г., хоспиталиерите се оттеглят в Кипър. През 1309 г. след двугодишна кампания те превземат остров Родос, който владеят до 1523 г. под името Орден на родоските рицари. Притежават също така имоти в Арагон, Оверн, Кастилия, Англия, Франция, Германия, Италия и Прованс. Родоските рицари се бият с пиратите от Северна Африка (тогава Варвария) и отблъскват нападенията на султана на Египет през 1444 г. и на османския султан Мехмед II през 1480 г. През 1522 г. Сюлейман Великолепни обсажда Родос. Четиристотин кораба докарват 200 000 османски бойци, които се изправят срещу само 7000 хоспиталиери. Шест месеца след това хоспиталиерите капитулират и на 1 януари 1523 г. отплават от Родос (Сюлейман Великолепни бил впечатлен от тяхната храброст и им позволява да се оттеглят от острова). В продължение на седем години те се скитат от място на място. Тогава, през 1530 г., императорът на Свещената римска империя Карл V им дарява Малтийския архипелаг в замяна на годишна такса от един сокол, който трябва да бъде подаряван на неговия представител, вицекраля на Сицилия, и оттогава насетне те стават Малтийски рицари.

През 1565 г. Сюлейман Великолепни изпраща войска от 40 000 бойци, които да превземат острова, бранен от само 700 рицари и 8000 други бойци. Без надежда за помощ от своите съюзници, хоспиталиерите, водени от Великия магистър Жан Паризо дьо ла Валет, са обсадени в крепостите си. Над половината от тях загиват, но останалите удържат, въпреки всичко. Когато пристигат малобройни подкрепления от Сицилия, турците са вече изтощени и обсадата е вдигната. През 1571 г. Малтийските рицари изпращат кораби да се присъединят към християнската флота, която унищожава турските морски сили в битката при Лепанто.

Новата столица на Малта е наречена Валета на името на Жан Паризо дьо ла Валет, а хоспиталиерите изграждат там голяма болница. Продължават да управляват Малта като суверенна държава, но изоставят военните дела и се посвещават на медицинска дейност до нахлуването на Наполеон през 1798 г. През 1834 г. те се установяват в Рим под името Рицари хоспиталиери на Св. Йоан от Йерусалим. От 1961 г. насам те са познати като Суверенен военен хоспиталиерски орден на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Въпреки че орденът вече не упражнява териториална власт, той все още издава паспорти.

ХРИСТОС

Орденът на рицарите тамплиери (първоначално наричани Бедните рицари на Иисус Христос и на Соломоновия храм) е основан от осем или девет френски рицари, които през 1119 г. се заклеват да бранят поклонниците, посещаващи Йерусалимското кралство. Кралят на Йерусалим, Балдуин II, им дава военни жилища в превзетата джамия Ал Акса на Храмовия хълм, и също така им дава име. Тамплиерите полагат клетва за безбрачие и бедност, отразена на техния символ, който изобразява двама рицари на един кон. Храбрата служба в Светите земи бързо
им печели нови попълнения.

Св. Бернар от Клерво написва правилата, на които се подчинява техният живот и им спечелва подкрепата на католическата църква на Съвета в Троа през 1128 г. Папа Инокентий ги взима под пряката си папска власт през 1139 г. Те се превръщат в ключов елемент от отбраната на Светите земи и имат гарнизон във всеки по-голям град там. Около 80 тамплиери стават част от армията на Балдуин IV, която сразява Саладин в битката при Монжизар през 1177 г.

Благородниците, които се бият с тамплиерите, оставят своето имущество на ордена, тъй като по отделно всеки от тях се е заклел да бъде беден. Пилигримите също така даряват пари на ордена, преди да тръгнат на път за Светите земи. В замяна им се дава кредитно писмо, с което могат да изтеглят пари, когато пристигнат. Това е началото на европейското банково дело и помага на ордена да забогатее.

В пика на своите сили тамплиерите наброяват около 20 000 рицари; те разполагат със собствена морска флота и притежават остров Кипър. Стават яростни съперници с хоспиталиерите, но подобно на тях са изгонени от Светите земи през 1291. Оттеглят се в Лимасол в Кипър, но през 1300 г. установяват гарнизон и на остров Руад край Тортоса (сега Тартус, Сирия). Той е обсаден от египетските мамелюци и заловените при разгрома му тамплиери са хвърлени в затвор в Кайро.

След като вече не са налице военните основания за съществуването на ордена, папа Климент му предлага да се слее с Ордена на хоспиталиерите. Междувременно започват да кръжат слухове за тайните ритуали на посвещаване на тамплиерите, гласящи, че тези обреди включват богохулство
и антирелигиозни действия. При все че най-вероятно тези обвинения са неверни, френският крал Филип IV арестува множество тамплиери на 13 октомври 1307 г. и конфискува тяхното имущество, за да финансира войната си срещу англичаните.

През 1312 г. орденът на тамплиерите е унищожен и наличното му имущество в Европа е иззето от държавата или е предадено на хоспиталиерите. Тамплиерите са затворени или екзекутирани, а на 18 март 1314 г. последният велик магистър на ордена, Жак дьо Моле, е изгорен на кладата в Ил дьо ла Сите в Париж.

Рицарят тамплиер “е истински неустрашим и осигурен отвсякъде, защото душата му е защитена от доспехите на вярата, тъкмо както тялото му е защитено от доспехите железни. Така той е двойно въоръжен и няма защо да се бои ни от демони, ни от хора.”

БЕРНАР ОТ КЛЕРВО, DE LAUDE NOVAE MILITIAE – ВЪЗХВАЛА НА НОВОТО РИЦАРСТВО, ОК. 1135 г.

Хроника на Военните ордени на Светите земи

1099 г. Кръстоносците завладяват Иерусалим.

1113 г. Основан е орденът на рицарите на св. Йоан от Иерусалим.

1119 г. В Йерусалим е основан Орденът на бедните рицари на Иисус Христос и на Соломоновия храм (Орден на тамплиерите).

1139 г. Тамплиерите попадат под пряката власт на папата.

1177 г. Тамплиерите побеждават Саладин при Монжизар.

1185 г. На хоспиталиерите е дадена закрила от императора на Свещената римска империя Фридрих Варбароса.

1187 г. Падането на Йерусалим.

1291 г. Падането на Акра.

1303 г. Тамплиерският гарнизон в Руад е разгромен от мамелюците.

1307г. Много от рицарите тамплиера са арестувани от краля на Франция Филип IV.

1309г. Хоспиталиерите превземат Родос.

1312 г. Орденът на рицарите тамплиери е разпуснат; тяхното богатство е прехвърлено на хоспиталиерите.

1314 г. Великият магистър на тамплиерите е изгорен на клада в Париж.

1523 г. Хоспиталиерите са прогонени от Родос от османците.

1530г. Карл V предава владението над Малта на хоспиталиерите.

1565 г. Османците обсаждат Малта.

1571 г. Турската флота е разгромена в битката при Лепанто.

1798 г. Наполеон стъпва на Малта.

1834 г. Хоспиталиерите се установяват в Рим под името Рицари хоспис талиери на Св. Йоан от Иерусалим.

Обсадата на Малта

На 18 май 1565 г, турска флотилия от 138 галери приближава остров Малта. Около 38 000 мъже слизат на Марсакслок, а 11 дни по-късно към тях се присъединяват други 3000 от още 38 кораба. Те се изправят срещу само 700 рицари и 8000 малтийски доброволци и наемници. Но хоспиталиерите са готови за отбрана. Техният велик магистър, Жан Паризо дьо ла Валет, заповядва всички ниви да бъдат ожънати, дори ако реколтата не е узряла, за да лиши нашествениците от храна и да бъдат отровени кладенците.

Турците нападат крепостта Св. Елмо, бомбардирайки я с три дузини оръдия. Говори се, че по време на атаката са изстреляни 60 000 гюлета. За една седмица крепостта се превръща в купчина камъни. Но гарнизонът отблъсква многобройните атаки, докато на 23 юни турците не превземат останките от укреплението. Това обаче им коства загубата на 4000 бойци, включително половината еничари.

След това турците завладяват по-голямата част от острова, разрушавайки градовете и убивайки почти половината рицари. Английската кралица Елизабет I се произнася: “Ако турците надвият остров Малта, не се знае какви други беди могат да последват за останалия християнски свят.” Шестстотин сицилианци успяват да се промъкнат през блокадата, а турски дезертьори предупреждават за план за атака над позициите на хоспиталиерите при Сенглея от юг, което им дава време да издигнат защитна линия колове. Рицарите отблъскват успешно последвалата атака. Крепостта Св. Михаил удържа нападението, а обстрел от крепостта Св. Анджело спира атаката по вода и cyша потапяйки всички кораби без един и удавяйки над 800 турци.

Сенглея устоява на бомбардировки от 65 обсадни оръдия. Когато стените биват пробити, турската атака е спряна, след като случайно нападение върху една от полевите им болници кара турците да сметнат, че пристигат християнски подкрепления. Впоследствие турците правят опити да превземат крепостта Св. Михаил с помощта на обсадни машини, но те биват срутени от малтийските инженери. Турците вече се обезкуражават. На 8 септември от Сиракуза пристига подкрепление от 8000 испански и италиански войници. Обезкуражени, турците отплават обратно със само четвърт от пристигналата армия. По време на обсадата Малта губи 219 рицари и 9000 жители.

Източник: barko4.com