Вече 12-ти ден сагата „Гинка-ЧЕЗ-държавата” тресе политическата пирамида на България, увличайки в тайфуна си власт и опозиция, икономически и банкови субекти.
Към днешна дата ретроспекцията е следната: България затъва в тресавището на една сделка, от която зависи енергийното бъдеще на близо 3 милиона граждани, националната сигурност и политическата стабилност.
Сделка изникнала от Нищото, за да вкара в капан премиер и правителство, без изгледи за скорошно измъкване.
Сделка, която влетя и на международната сцена, накърнявайки имижда на страната ни, точно когато тя прави неимоверни усилия да се представи като достоен председател на Съвета на Европа.
От началото на прехода България никога не е изпадала в такава унизителна безизходица.Обществото е настръхнало, гневът е на ръба да се излее по улиците, а властта се оказа безсилна да даде както смислени отговори, така и резултатни решения.
Борисов е като тъмен облак (с основание), мята се от едната крайност до другата, воден от различните настроения в обществото и в кабинета, лицето му е изпито от напрежение, а около него няма екип, който да осмисли експертно ситуацията, да анализира безпристрастно и да му даде правилните съвети.
Всяка изява на дежурните говорители по медиите вместо да успокояват населението, внасят още повече смут, недоверие и отвращение. Социалните мрежи са взривени от негативни коментари.
Срещу ГЕРБ се изправя лавина, която стратезите на партията или не виждат или нямат механизмите да я овладеят. Досегашната тактика на партията не сработва. Освиркването на Цвета Караянчева на връх Шипка е сигнал за разтварянето на пропаст между управляващата партия и народа.
ГЕРБ не си взеха поука от Истанбулската конвенция и повториха същите грешки при скандала „Гинка-ЧЕЗ”.
Само че тук негативите за тях ще бъдат още по-големи.
ГЕРБ не бива да сърдят другиму – те създадоха хаоса по темата, като първо сътвориха скандала, после го разгоряха с некординирани изказвания и действия, не успяха да овладеят разрастването му в общественото мнение и сега са в потрес от размерите му.
Грешките, които направиха в тези десет дни, можем да формулираме така:
Първо – подценяване на ситуацията, както при Истанбулската конвенция
Второ – неглижиране на обществените нагласи, както при Истанбулската конвенция. ГЕРБ като че ли все още не са разбрали, че вече имат сериозен имиджов проблем в обществото.
Трето – разнобой в управлението и непоследователност в публичното говорене, липса на екипност, липса на експертност. Непрекъсната смяна на позициите. За пореден път министри се противопоставят на решение на премиера. В правителството няма единно мнение по основополагащи въпроси на пазарната икономика и функциниране на демокрацията.
Четвърто – демонстрация на безпомощност и хаос, прояви на нервност, тичане след скандала, липса на генерална стратегия и тактика за овладяване на ситуацията. Липса на говорители с обществена тежест.
Пето – непознаване на лостовете на властта, бездействие по отношение на тяхното използване. Обвиненията, че навсякъде ги дебнат пъклени сценарии издават страх. Търсене на виновници в лицето на президента и опозицията е признак на малодушие.
Шесто – показаха, че в техните ръце държавата е слаба. Това е най-големият негатив, който ГЕРБ консумират от този скандал.
Седмо – създадоха дипломатически проблем с Чехия, набъркаха имената на двама президенти и двама премиери и хвърлиха сянка върху успеха на българското европредседателство
Сагата „Гинка-ЧЕЗ-държавата” е информационен провал на ГЕРБ, един от най-големите в последните години в България.
И ще се опитам да поясня защо, проследявайки поведението на ГЕРБ в тази стоварила им се като гръм от ясно небе ситуация, която те още дълго време няма да успеят да овладеят.
Сагата е толкова драматична, наситена с изненади, неочаквани обрати, конфликти и противоборства, че спокойно може да се превърне в кинохит.
Защо се стигна дотук и кой носи отговорност?
22 февруари – четвъртък
В късните следобедни часове „ЧЕЗ груп“ съобщава, че продава бизнеса си у нас на българската компания „Инерком България“. Енергодружеството е най-голямото у нас и облужва над 2 милиона абонати в Западна България. Финално избраният купувач „Инерком“ е компания с няколко соларни парка. Сделката е направена по чешките закони”.
Кой можеше да очаква, че това безлично съобщение, което би трябвало да мине в потока от бизнес новините, ще взриви на следващия ден правителството и цялата държава?
23 февруари петък
Сутринта, 8 часа. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев заявява в „Здравей България”: „Това ми прозвуча като фалшива новина. Не мога да си представя как една фирма от Пазарджик с 90 000 лева активи и 11 000 лева загуби, ще купи най-големия частен енергиен бизнес в България”.
Бомбата е хвърлена. В парламента депутатите на ГЕРБ са в шок, ходят по кулоарите и се питат какво става, никой от тях не знае коя е тази Гинка и споделят, че само Борисов може да знае за сделката, тъй като няма как в сектор от националната сигурност да бъде извършена такава продажба без негово знание.
В медиите тръгва мълвата, че министър Петкова е кума на Гинка и че двете се познават отдавна. Опозицията скача, Нинова прави гневна декларация от трибуната, слагайки клеймото „Борисов стои зад сделката, не си даваме държавата на Гинка“.
По това време Борисов е в Брюксел, където за първи път председателства неформалното заседание на Европейския Съвет.
От София му сюрпризират новината със скандала, в който е намесено неговото име и той провежда спешен телефонен разговор с енергийния министър Теменужка Петкова.
По обяд, към 12.05 министър Петкова обявява в кулоарите на парламента, че подава оставка, за да не се накърни репутацията на правителството, на премиера и да изчисти името си.
Това налива още масло в огъня – щом енергийният министър подава оставка, значи Делян Добрев е прав – енергийната система е в опасност!
След обяд, в 16 часа от Брюксел премиерът Борисов подпечатва в ефир оставката на Теменужка Петкова. „Това е частна сделка и правителството не седи зад нея“, уверява той.
Час по-късно, в 17.30, бившият енергиен министър Трайчо Трайков заява в „Лице в лице” , че за първи път е чул за фирмата „Инерком” на Гинка Върбакова преди седмица, когато тя изненадващо се появила в краткия списък на купувачите на активите на ЧЕЗ в България. „Изборът на тази фирма е колкото необясним, толкова и скандален. Твърденията, че това е просто сделка между два частни субекта са неискрени и късогледи”, слага Трайчо още една главня в разгарящия се огън.
Така България заспива с най-големия скандал на прехода, с мисъълта за най-голямата далавера, „зад която стои Борисов”, а отговорните фактори в ГЕРб нищо не знаят. И се спотайват.
Медиите тръгват със своите интепретации, поставят на ренген всички факти от биографията на „Гинка от Пазарджик”, които карат българите да настръхнат. До този момент никой не е видял лицето на дамата. Естествено плъзват и спекулации. ГЕРБ са в тотална несвяст.
Този ден е изпуснат от тях като реакция. А се оказва един от най-важните в скандала.
Първа грешка – действията са на пожар, надеждата е с една оставка да се успокои ситуацията. Думите на Добрев са поникнали в съзнанието на българите пред телевизора и в следващите дни ще се разбере какво огромно недоверие към държавата и ГЕРБ е поникнало от тях.
24 февруари събота
Изведнъж се появява интервю на Гинка пред държавната БТА, без нейна снимка и без автор на интервюто. Отговорите са клиширани: „Инерком“ участва самостоятелно в процедурата. Ще бъдем подкрепени единствено от уважавана банкова институция, която ще ни предостави кредит.”
Втора грешка. Ясно, че интервюто е подготвено от управляващите. То обаче предизвиква още повече въпроси и още повече нагнетява ситуацията. В ГЕРБ вероятно се чудят как да отбият атаките, но ясна стратегия нямат.
БСП провежда пленум, който потвърждава казаното от Нинова в парламента: „Борисов стои зад сделката”. Левицата иска държавата да си върне дружеството. Това пада като камък в съзнанието на хората.
25 февруари – неделя
Сутринта премиерът присъства на семинар на младежкия ГЕРБ в Сандански, където заявява: „Сделката за ЧЕЗ е направена в Чехия между частни субекти. Държавата е лош стопанин, не е добра идея да одържавяваме фирмите”. Сравнява сделката с ЧЕЗ с покупката на Нова телевизия. Отново грешка – ако не ти харесва Нова телевизия, врътваш копчето на друг канал, докато 3 милиона потребители на ЧЕЗ, ако Гинка ги остави без ток, посягат към свещите. И плюят държавата.
В медиите Гинка и нейния бизнес са първа новина. Все в негативен план: неплатени данъци, запорирани сметки, фалшиви ЕГН-та, кухи фирми, протести на хора срещу фотофолтаични паркове. Гинка отсякла 1800 декара вековна гора, Гинка излъгала хора.
Гинка се превръща в символ на Злото в България.
ГЕРБ не показват никаква мисъл за отпор на канонадата срещу дамата на енергетиката и сделката ѝ. Трета грешка.
След обяд премиерът заминава за Лондон за среща на ЕБВР и лидерите на шестте държави от Западните Балкани.
И оставя в България лавината „Гинка” да се търкаля, увличайки със себе си и правителството. В партийните офиси вече се разказват схемите за финансиране на сделката през офшорни компании и използването на български банки за параван. Титаникът „Гинка“ лети стремглаво към своя айсберг.
26 февуари – понеделник
Борисов държи реч пред ЕБВР. Представя се блестящо. Чертае коридори, магистрали, дигитални връзки, които да свържат балканските столици. Всички го хвалят, Еди Рама обявява: „Борисов е Меркел на Балканите”.
А Борисов живее в паралелни реалности. В Лондон му ръкопляскат, в София една Гинка му клати властта.
Сутринта Гинка дава интервю първо за Нова тв, после и за БиТиВи. Ясно е, че са взети под контрол.
И въпреки това дамата още повече се оплита. Запитана как банката си гарантира, че обезпечава парите, Гинка отговаря: „Практиката е при такъв вид финансиране, да бъдат залагани акциите на дружеството. Пред БиТиВи заявява: Продажбата на ЧЕЗ не изисква одобрението на комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
От КЕВР потвърждават, че ако става въпрос за прехвърляне на акции между ЧЕЗ и „Инерком”, няма основания за доказване на опита на компанията и промяна на лиценза.
Хората са скандализирани. Виждат как държавата не може да се справи с една Гинка. Почват коментари докъде стигат правомощията на КЕВР. Експерти твърдят, че КЕВР има правомощия да откаже прехвърлянето на активи и акции при положение, че е заплашена енергийната сигурност на страната и региона. Председателят на българския енергиен форум Иван Хиновски цитира чл. 21 от Закона за енергетиката, според който КЕВР може да откаже придобиване на активи, при положение че дружеството не покаже капацитет да управлява сигурността на доставките, което би застрашило националната сигурност.
КЕВР обаче стои настрани от сделката и като ощипана мома не смее да припари до „Инерком”.
Идва и първа реакция на президента. Радев изразява загрижеността си от липсата на достатъчно информация, както и на прозрачност в процеса на придобиване на активите на една от най-големите компании в стратегически сектор като енергетиката.
Казва това, което говорят хората по улиците.
ГЕРБ влизат в обяснителен режим, без ефект.
В 21.30 Борисов се връща в България. Изявата му в Лондон е захлупена от изявите на Гинка в София, където откъси от нейните интервюта се въртят през час по телевизиите.
Кацайки в София Борисов потъва в истинската реалност.
Тук обаче никой не е защитил гърба му, никой с нищо не му подсказва как да реагира. Няма екип от експерти, енергийни, юридически, икономически, които да го въведат в детайлите и да му подскажат верен изход. Четвърта грешка.
И в този случай Борисов е сам и действа, както му диктува интуицията и опита.
27 февруари – вторник
Опозицията вече е яхнала скандала. В България не се говори за нищо друго, освен за „Гинка от Пазарджик“, която може да спре тока на една трета от страната.
Ужасен от това което чете по форумите, в 16 часа премиерът дава извънреден брифинг. Толкова е гневен, че речта му е накъсана. Обявява, че скандалът с ЧЕЗ е акция да бъде свален от власт, подобно на февруарските събития от 2013 г., но „по друг сценарий, със същите изпълнители – пак ЧЕЗ, ток и популистки изказвания. Не си сдържа нервите. И се зарича с цялата тежест на поста, който заема:„Но този път оставки няма да има. Тези хора са ме сваляли веднъж от власт и сега искат същото да направят. Е няма да стане! Това е сценарият на тези гадове. И затова този път ще ги гоня подред докрай“.
От този момент темата за „гадовете” става водеща в медиите. Въпросите валят: кои са гадовете тогава, кои сега. Емват го отвсякъде. Така един нервен изблик отваря нов фронт. Пета грешка.
Но нещата не спират дотук.
Борисов разказва, че е провел телефонен разговор с премиера на Чехия Андрей Бабиш и му е поискал информация за продажбата на ЧЕЗ. И оповестява полученото от Прага: „Като разгледах изпратеното от премиера на Чехия, виждам руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми. Това, което ми праща днес премиерът на Чехия чрез неговия зам. финансов министър, излиза, че всъщност тези банки са изпратили писмо за комфорт, писма за намерения, хвърчащи листи, които във финансово-правния мир не означават абсолютно нищо”.
И демонстративно внася в секретното деловодство на НС „изпратеното от премиера на Чехия”. Шеста грешка. Насочва вниманието на всички към „тайната”, която е депозирал в НС.
Изявлението му предизвиква трус и в София, и в Прага.
28 февруари – сряда
Усилията на Борисов да потуши скандала – къде с разговори с Бабиш, къде със заплахи към „гадовете”, къде с назначени постфактум проверки на ДАНС, НАП, финансово разузнаване, не дават успех.
Скандалът„Гинка-ЧЕЗ” излиза извън България и се разгаря на дипломатическия фронт. Бабиш обявява, че само е разказал на Борисов за сделката, но не му е изпращал документи.
Опозицията само това чака. Обвинява Борисов в лъжа и в уронване престижа на България точно по време на европредсседателството. Депутатите тичат в секретната секция на парламента и виждат, че заведените от премиера „тайни документи” представляват изрезки от чешките вестници, в които са посочени банките, изявили желание да финансират сделката. Между тях изскача името на държавната ББР, която е под личното наблюдение на премиера.
И се нанизва пъзела за участието на държавата в сделката.
В съзнанието на обществото ляга съмнението „Щом Борисов излъга за Бабиш, значи има нещо нередно”.
Чешкият премиер не скрива раздразнението си от създадената ситуация и само след няколко дни ще го покаже на Борисов.
Идва и второ изявление на президента Радев – този път настоява „да се даде ясен отговор и кои банки са изразили готовност да финансират тази сделка, при какви механизми и дали въпросната фирма е получила политическа подкрепа, за да бъдат банките толкова щедри”.
Вицеремиерът Каракачанов обявява, че „сделката не е финализирана, докато не бъдат преведени парите”. И настоява за спешни законодателните промени, с цел да има време КЕВР да се произнесе дали да се финализира сделката“.
ГЕРБ не подемат инициативата. В парламента не се внасят такива промени. Създава се усещането, че на думи ГЕРБ са против сделката, но не правят нищо, за да я стопират. Единствената им реакция е да нападат опозицията. И президента. От което още повече губят.
„Най-простият начин да се спре тази сделка е една от банките да се откаже от гаранциите или добрите си намерения, които е изразила с писмо”, казва експертът Еленко Божков.
ГЕРБ не реагират на нито едно от тези предложения.
1 март – четвъртък
Държавата се събужда с новината, че в 8.30 премиерът Борисов приема г-жа Гинка Върбакова в Министреския съвет. Нацията тръпне пред развръзката. След едночасов разговор станалата най-известна дама в България излиза, съпроводена от вицепремиера Дончев и финансовия министър Горанов и дава първия си официален брифинг. От думите ѝ става ясно, че е благоволила да прехвърли част от акциите си на държавата и че премиерът Борисов е поисккал пълен контрол над сделката.
Нов обрат! Шок за пазарната икономика!
Гинка обаче не казва, че е подписала клауза в договора, която забранява в първите пет години да се вкарват нови акционери. Тогава как е обещала на Борисов да предостави дял на държавата и на какво основание пък той ще придобие контрол върху продажбата?
„Aĸo чeшĸaтa cтpaнa ce cъглacи, дъpжaвaтa имa възмoжнocттa пpeз eднa или дpyгa фopмa дa влeзe в пoдoбнa cдeлĸa“, обявява изпод вежди финансовият министър горанов, който стои до Гинка и гледа тя да не изпусне някоя неправилна фраза.
Върбакова обявява, че заминава за Чехия, за да преговаря с ЧЕЗ за възможностите българската държава да влезе в сделката.
Така правителството на Борисов пада доброволно в краката на г-жа Гинка от Пазарджик. Седма грешка.
Всички са ошашавени, защото само преди дни Борисов е заявил: „Това е сделка между частни компании в Чехия няма начин как да контролираме или попречим… Нито енергийният министър, нито аз, нито който и да било, може да повлияе на подобна сделка…“
Същия ден излиза експресно изследване на на „Галъп интернешънъл“, което показва, че огромната част от българите са против случващото се с ЧЕЗ, че не възприемат добре действията на властта до този момент и искат по-ефективна намеса на държавата.
93% от запитаните твърдят, че са чули за скандала, а 72% от тях намират идеята за тази сделка за ненормална и неприемлива.
Това е поредният студен душ за управляващите.
Анализатори предупреждават, че скандалът „Гинка” може да свали правителството, ако властта не предприеме бързи и адекватни действия.
Всеобщото мнение, което звучи от тв екрана и радиоефира е, че е невъзможно държавата да не е била запозната със сделката. Хората коментират, че „непринудената“ постановка на голяма изненада от страна на властта не е била добре отиграна.
Въпросът кой стои зад Гинка остава висящ и това още повече подхранва съмненията към управляващите. Обясненията на Борисов, че не познава Гинка, че няма нищо общо със сделката, не хващат декиш.
След обяд, в 14.25 започва изслушването на Гинка Върбакова в Народното събрание. Историческа гледка. Върховно изживяване. Бал с маски, по думите на Георги Марков.
Пред депутатите облечената като за опера г-жа Гинка прави няколко грешки и дава възможност те да се припишат на ГЕРБ.
В началото15 минути чете написан тект – първата му част представлява остра политическа реч, в която напада президента и лидера на опозицията, използвайки с известните опорни точки на ГЕРБ.
Обясненията ѝ не хвърлят светлина върху неяснотите по сделката. Новината идва от изслушването на шефа на ДАНС, който обяснява, че отначало сделката е била за 200 милиона евро, а после цената се е качила на 320 милиона евро. За кого е била предназначена разликата, бе въпросът, който плъзна веднага. На следващия ден Томислав Дончев смъмря шефа на ДАНС – това не е трябвало да го казва.
Изслушването потвърждава съмненията за източниците на финансиране, а поведението на Гинка Върбакова скандализира депутатите.
Докато върви представлението „Гинка пред българския парламент” Борисов отлетя за Делфи за откриването на Делфийския икономически форум. Отново добро представяне, отново проекти за Балканите, отново потупвания по рамото. Усмивки и прегръдки.
В София обаче ври и кипи. Гинка я коментират и кучетата по улиците.
Никой не се сеща, че в София е бил Жан-Клод Юнкер заедно с трима президенти и трима премиери на страните от Западните Балкани.
2 март – петък
На сутринта, излитайки от Атина за София, настъпва отрезвяването. След пореден разговор с Борисов предната вечер Бабиш обявява: „Сделката е приключена. Всички закони са спазени”. И за да унижи българския премиер подчертава, че го препраща към ЧЕЗ, ако иска с тях да се обяснява, защото „договорите с „Инерком” вече са приключени”.
Край, мандалото е паднало!
Докато ние тук се чудим коя е Гинка и как може да купи тока на 3 милиона българи, докато търсим кои са банките и кой дава гаранциите, докато се маем как и дали може държавата да влезе в схемата, Бабиш ни посече. С което унижи българската държава. За втори път след разправите с „тайните листчета”.
„Това е ужасен маскарад“, обявяват български журналисти, които следят как постепенно чешката енергийна компания завладява политическата сцена в България”, пише в своя публикация от България пражкият всекидневник „Лидове новини“.
Остава основният въпрос защо ситуацията достигна такава критична фаза, пита пражкият вестник. Чешката и българската страна са имали още преди няколко седмици информация за собствениците на „Инерком“ и за начините за финансиране на важната сделка, но не са се намесили преди подписването на договора за продажба”.
Да, защо? Основателен въпрос
Защо българската държава допусна всичко това?
Защо не можа да реагира адекватно?
Защо Борисов не намери механизмите да излезе от този заплетен казус, както го е правил десетки пъти досега?
Защо му изневериха интуицията и политическия нюх?
Защо повтори грешките с Истанбулската конвенция?
Защо се е обградил с хора, от които няма полза?
Защо ги води със себе си, след като те са показали неуважението си към него?
Вицепремиерът Томислав Дончев, който асистираше на Гинка, докато тя говореше, че е готова да даде дял на държавата, се отмята: „В момента държавата няма механизъм, според който да спре сделката”.
Е, кога казва истината г-н Дончев?
Другият вицепремиер Валери Симеонов пък е убеден, че електроразпределителното дружество не трябва да отива при хора, които „нямат халер от инвестиции и управление“
Къде е единството в кабинета?
И как могат да се взимат адекватни решения при тези полярни мнения?
Как се управлява държава при тази разбита отвътре команда?
3 март – събота
Гинка ни поздрави за националния празник и ни осветли, че заминава за Прага в средата на новата седмица, за да постави въпроса за влизането на държавата в сделката.
4 март – неделя
Нов разнобой в правителството.
Финансовият министър Владислав Горанов заема коренно различна позиция от тази премиераБорисов и се обявява категорично против влизането на държавата в сделката с ЧЕЗ.
На същото мнение е и икономическият министър Емил Караниколов.
„Правителството няма правомощия да контролира сделка между фирми. Нито държавата, нито КЕВР за съжаление могат да се месят“,, заключи и вицепремиерът Красимир Каракачанов. И разкри: „Теменужка Петкова направи грешка с подаването на оставката си, тя няма никаква вина”. Тогава защо я изгориха? Защо не обясниха правилно ситуацията, така че Борисов да взема правилното решение, а не да действа на пожар?
И за капак на целия „маскарад“ Делян Добрев призна, че не е имал достоверна информация, когато обяви сделката на „фалшива новина”, с което запали преди десет дни пожара в държавата. Вече не виждал нищо подозрително в нея и бил доволен от изслушването на Гинка Върбакова в парламента?
Що за поведение е това? Що за отговорност от човек, който, като шеф на комисия, би трябвало да има всичката информация и да говори компетентно. Как ще понесе Делян Добрев вината за това, което сътвори? И изобщо съзнава ли какво направи той за разгарянето на скандала?
След всичко това, какво да си мисли обикновеният българин?
В кого да вярва и как да е сигурен, че държавата ще защити правата и интересите му?
И как може да функционира нормално правителството при този властови и информационен хаос?
Какви са вариантите пред Борисов?
Да се моли на ЧЕЗ и на Гинка да го допуснат до сделката.
Унизително!
Да се опитва да я спре институционално.
Съмнително!
Да стои и да чака.
Убийствено!
На Борисов му трябва развръзка. Спешно. Иначе лавината го помита.
Развръзка положителна за него, за кабинета, за държавата.
А такава засега не се задава.
Но, все някой трябва и ще удари финалния звънец на тази ужасна пиеса.
И това ще е най-голямото изпитание за Борисов, откакто се е докоснал до властта. / epicenter.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
