През 1415г., армията на Хенри V постига изненадваща победа над френските войски в битката при Ажинкур.
След като превземат Арфльор, изтощените от обсадата англичани са преследвани от значително по-многочислена френска армия, водена от крал Шарл VI и конетабъла Шарл д’Албер. Французите успяват да изолират английските сили към вътрешността на страната и Хенри V е принуден да даде сражение в неизгодна за него позиция. Англичаните разполагат с около 7-8 000 души, от които около 5 000 стрелци и 2 000 спешени рицари и тежкобронирани пехотинци. Срещу тях французите противопоставят около 15 000 войници, от които поне 3 000 са рицари, а над 10 000 са стрелци с арбалети и феодално опълчение. Първоначално французите заемат изчаквателна позиция, тъй като очакват пристигането на около 5 000 души подкрепления.
Хенри, чийто войници са изтощени от глад, дългия поход и дизентерия, решава да провокира французите и внезапно измества английски фронт на 300 ярда от френската позиция. Французите са изненадани от този ход и не успяват да атакуват английските стрелци, които бързо набиват колове в шахматен ред пред своята нова позиция и започват да обстрелват врага. Французите, чиято подредба сериозно се различава от първоначалния им план поради липсата на достатъчно пространство за развръщане на кавалерията, реагират първосигнално и рицарите, които трябвало да изчакат подготвящия огън на своите стрелци, се втурват срещу английската позиция. В този момент английските стрелци с дълъг лък (longbowmen) започват масиран обстрел на настъпващите през калното поле френски рицари. Противно на митологизацията, стрелците се целят в конете, а не в рицарите, тъй като френските рицари разполагали с висококачествена миланска броня, която била неуязвима дори за дългите лъкове. Заострените колове спрели онази част от френската кавалерия, която все пак успяла да премине бойното поле. Зашеметени от сериозните загуби, французите започнали да се оттеглят.
Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпващаите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.
Конетабл д’Алберт заповядва нова атака, този път спешена, в която участват всички френски рицари и тежката френска пехота. Стрелците на англичаните изразходват последните си муниции и макар да не успяват да повалят прекалено много врагове, залповете им, в комбинация с калта сериозно забавят напредването на французите. Когато последните достигат английската позиция, вече са сериозно изтощени и поради тясното пространство не успяват да се разгърнат срещу английската тежка пехота и рицари, към които се присъединяват и стрелците, изоставили лъковете си и въоръжили се с кирки, чукове и секири, използвани преди това за поставянето на заострените колове. В започналото меле англичаните излизат победители и пленяват мнозина вражески благородници. В този момент Хенри, виждайки, че останалата част от френската армия започва да се прегрупира, заповядва хилядите пленени френски войници да се избият, тъй като бройката им била сериозна заплаха за англичаните, в случай на нова френска атака. Стреснати от английската жестокост и от неочаквания разгром на своите рицари, френските сили, съставени основно от селски опълчения и стрелци напускат бойното поле. Виждайки това, Хенри заповядва да се спре клането, спасявайки живота на няколкостотин вражески рицари, които след това са разменени срещу щедър откуп.
Победата на англичаните отваря пътя на Хенри към Париж и към мечтаната от него френска корона….
Източник: historyofwars.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
