Стефан Пройнов:Заради този човек Втората Българска държава възкръсва.

в История/Конспирации

Стефан Пройнов:Заради този човек Втората Българска държава възкръсва.

Стефан Пройнов: Класикът на военното изкуство на Средновековието. Фридрих I-Барбароса 

Фридрих I Хоенщауфен е Фридрих II Едноокия, херцог на Швабия. Племенник е на император Конрад III. През 1147 година, след като баща му почива, той става херцог на Швабия под името Фридрих III. Като Швабски херцог взема участие във Втория кръстоносен поход, по време на който, благодарение на храбростта и доблестта си, си извоюва всеобщо уважение.

След завръщането му в Германия, чичо му – император Конрад III, препоръчва на васалите си да изберат Фридрих за негов наследник на трона на кралството, обединяващо римски и немски земи. Конрад почива през февруари, а на 4 март 1152 година Фридрих заема мястото му на престола. Тържествената коронация за римско-немски крал е на 9 март 1152 година в Аахен. От 18 юни 1155 година Фридрих, херцог на Швабия и римско-немски крал е коронован от папа Адриан IV в църквата “Св. Петър” за император на Свещената Римска империя.

Фридрих I Барбароса е изключително динамична и необикновена личност. Това го прави част от много легенди на немския фолклор и литература. Барбароса (Червената брада) е един от най-известните представители на династията Хоенщауфен. Съвременниците му го уважават заради ума и безупречната му репутация на справедлив рицар.

Умее да ръководи. Фридрих I Барбароса успява да събере огромна за времето си армия. Основната сила на войската му е тежката, обкована в железни доспехи конница. Извършва пет похода срещу непокорните градове в Италия. Напълно разрушава Милано, а през 1189 година заедно с френския крал Филип II Август и английския крал Ричард I Лъвското сърце застава начело на Третия кръстоносен поход.

Стефан Пройнов:Походът се насочва към Константинопол и докато преминава през византийските територии, Фридрих Барбароса е посетен от пратеници на братята Асен и Петър с предложение да му бъде предоставена 40-хилядна армия от българи и кумани, ако императорът гарантира освобождаването на България от Византия. Фридрих Барбароса отказва да поеме такъв ангажимент, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, изиграва решаваща роля за успеха на въстанието на Асен и Петър, чрез което Втората Българска държава възкръсва след византийското владичество.

 

Стефан Пройнов: Асен и Петър се възползват от насъздалата се военна обстановка и извоюват свободата на България.

efekt-2

През март 1190 година армията на Фридрих преминава Босфора и се отправя през Киликия и Мала Азия към Светите земи. През юни същата година се случва трагедия. Престарелият вече Фридрих Барбароса, който се слави като изключително добър плувец, решава да премине сам през планинската река Салеф в Лидия. Версията за смъртта му твърди, че конят на императора се подплашва от буйните води на реката, Барбароса пада, удря главата си в камък и се удавя.

Другата версия, разказвана в легендите, твърди, че Фридрих I е нападнат и убит от отряд сарацини, а телохранителите и приближените му, за да запазят духа на войската, решават да скрият истината и да представят случая като инцидент с удавяне.

Векове по-късно, планирайки нападението срещу Съветския съюз, Адолф Хитлер кръщава секретните си планове “Операция Барбароса” в памет на Фридрих I.

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва в Търново на 26 октомври 1185 г. (празникът на Св. Димитър Солунски), породено от увеличение на данъците, и завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Начело на въстанието застават двамата братя Теодор и Асен (известен и под двойното име Йоан-Асен, побългарено в Иван-Асен), които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят, Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав, където привличат куманите на своя страна. На следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време българите освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

Стефан Пройнов: У нас никой не говори за Барбароса а, без него не биха успели братята Асен и Петър.

Източник: historynakratko.blogspot.com

Loading...

Вижте още от bultimes

 



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе