Изследователи твърдят, че семейството на Ане Франк, еврейското момиче, спечелило си световна слава с дневника си, който водело по време на укриването си от нацистите в Амстердам, е опитало да имигрира в САЩ, а по-късно и в Куба.
Усилията й обаче са били осуетени както от войната, така и от американската рестриктивна по онова време имиграционна политика. Специалисти от Къщата музей на Ане Франк в Амстердам и американският Мемориален музей на Холокоста съобщиха, че документи показват, че бащата на Ане – Ото Франк, опитал два пъти да събере необходимите документи за получаване на визи за САЩ.
Усилията започнали през 1938 г., когато нацистка Германия анексира Австрия и части от Чехословакия към Третия райх. През 1941 г. в писмо до приятеля си Натан Щраус Ото Франк пише, че е подал молба за визи в американското консулство в Ротердам през 1938 г. Но в писмото се казвало, че документите са били унищожени там на 14 май 1940 г., когато при германска бомбардировка американското консулство било разрушено. По това време семейството на Ане Франк било в списъка на чакащите за евентуална виза.
Но дори и документите да не са били унищожени, то за семейство Франк би било трудно да имигрира в САЩ. Стотици хиляди хора искали да получат убежище там, а Вашингтон издавал по 30 000 визи на година.
Обработката на документите за издаване на виза траела няколко години. Сред документите трябвало да има и писмени клетвени декларации от роднини или приятели в САЩ в допълнение с документи, показващи месторождението, гражданското състояние, данъчната тежест и др. Но дори ако всички били събрани, то на кандидатите пак можело да се откаже издаването на виза.
„Евреите, опитващи се да избягат от нацисткото преследване в Европа, е трябвало да преминат през продължителна емиграционна процедура. Имало е ограничено желание за приемане на еврейски бежанци“, се казва в доклад на експертите от Къщата музей на Ане Франк и Американския национален мемориален музей на Холокоста.
През 1941 г. семейство Франк подновило усилията за имиграция в САЩ, но те се провалили, защото всички американски консулства в окупираната от Германия Европа, в това число и в Холандия, били затворени от нацистите.
На семейство Франк не била отказана категорично виза от американското консулство, но на техните усилия са попречили американската бюрокрация, войната и времето, казват изследователите в доклада си.
Семейството после решило да замине за Куба, но молбата им за виза през 1941 г. така и не стигнала до успешен край заради нападението срещу Пърл Харбър и преустановяването на трансатлантическия корабен трафик.
Тогава единственият изход бил укриването. Семейството се криело над две години през войната и било открито от нацистите на 4 август 1944 г. Депортирано било в Аушвиц и Ане и сестра й починали после в лагера Берген-Белзен. Тогава Ане била на 15 години. Ото Франк оцелял. Дневникът на Ане днес е преведен на десетки езици, а къщата, в която семейство Франк се укривало в Амстердам, е превърната в музей, който е една от най-популярните туристически атракции в Холандия.
Източник: seen.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
