Ротмистър Никола Чунчев – забравеният кавалерист

в История

Младият мъж на тази снимка е познат на малцина, за него няма написани биографични книги, за героичния му боен път няма изпяти песни, днес в негова чест няма издигнат паметник. Можем спокойно да кажем, че това е един забравен герой.

Ангел Джамбаски

Водени от идеята, че всеки паметник е преходен, днес искаме да въздигнем вечен негов паметник в сърцата на българите, за чието светло бъдеще той отдава живота си.

Ротмистър Никола Чунчев е мъжът, загинал в битката за Узунлар-Топрахисар на 19 септември 1916 година, водейки войниците си в атака. Неговите бойни другари описват загубата му като „ най-скъпата жертва“, която неговият Трети конен полк дава във войните за национално обединение 1912-1918 година. Той остава завинаги на 27 години.


Никола Иванов Чунчев е роден на 20 декември 1888 година в град Пазарджик, в семейството на големия местен общественик Иван Чунчев, първият кмет на град Пазарджик след Освобождението. Иван Чунчев е съратник на Левски и Бенковски и е голяма фигура в предосвобожденски и следосвобожденски Пазарджик. Малкият Никола е отгледан в истински патриотичен дух и отрано замечтава за военна служба в кавалерията.

Връстниците му го наричат „Александър Македонски“, той е висок, строен, красив, но най-важното от всичко – в гърдите му бие едно истинско рицарско сърце. Постъпва във Военното училище през 1901 и го завършва през 1908 година с назначение в Трети конен полк в Пловдив, в който служи до геройската си смърт 8 години по-късно. Неговият съгражданин, приятел и боен другар Светослав Акрабов разказва, че при едно конно състезание конят му се спъва пред едно от препятствията, скъсват се опасите на седлото и то пада. Без да губи присъствие на духа, Никола се мята без седло на коня и под възгласите на зрителите догонва откъсналите се напред други състезатели, финишира сред първите и печели награда, придружена от бурните овации на публиката. Никола Чунчев е прекрасен певец и много обича да пее, като дори в най-тежките моменти на войните за национално обединение намира сила в народните песни.

Балканската война заварва Никола Чунчев като адютант на полка, но тази длъжност не му е по сърце. Той неколкократно подава рапорти до полковия командир да бъде преместен в някой от ескадроните. След като това не се случва, сам взема решение да участва активно в боевете. На 16 октомври 1912 година отива доброволец в командата, която трябва да взриви един мост край Одрин, на следващия ден в боя при Димотика, той взема пушката на един от ранените войници и се впуска в атака наравно с войниците, като пръв достига до крепостта. На 18 октомври става „охотник“ (разузнавач) в тила на противника. Чунчев е там, където е опасността и винаги е доброволец.

Началото на Първата световна война заварва Никола Чунчев като командир на конно-пионерния взвод на Трети конен полк. Да бъде конно пионер е стихията на младия пазарджиклия. Участва в акцията по взривяване на моста на гара Удово още на втория ден на войната, десет дни по-късно е начело на взвода си и настъпва, за да взриви моста при Криволак. На 14 октомври 1915 година в срещен бой с френски части грабва карабината и под дъжд от куршуми атакува противника толкова стремително, че изпреварва веригата на българските войници, които дълго време гледат само гърба на своя командир. След боя те се забавляват да броят дупките от куршуми в шинела на своя офицер.

3 ВМРО

На 27 ноември ротмистър Чунчев е в предния отряд на полка си, когато попада под барабанния огън на противника. Тежко е ранен в дясното бедро и санитарите едва го измъкват от бойната линия. Безсилен да слезе от коня заради тежката кръвозагуба, Чунчев е жива мишена за противниковите стрелци. Когато все пак е изведен от зоната на боя и сложен да легне, другарите му го наобикалят, санитарите почват да го превързват, а бледният офицер се надига и почва да пее народна песен:

„ Аз ще те, Колю, прокълна

Дано на война отидеш,

И първа пушка щом пукне,

тебе, Колю, да си удари…“

Всичко замлъква, песента на офицера се слива с шума на боя. Една тъмна прокоба.

През 1916 година полкът е включен в състава на Първа конна дивизия, като пристига в Добруджа на 8 септември 1916 година, ден след победата при Добрич. Ротмистър Чунчев вече е командир на четвърти ескадрон на Трети конен полк.

Първа конна дивизия

Вечерта на 18 септември се получава заповед за атака на следващия ден, полкът нощува в село Амузача, а офицерите се събират в една от селските къщи.

„Другари – обръща се Чунчев към всички – може да ни е последна тази вечер. Дайте по български да се разделим. Панта(така са наричали полковия ковчежник), дай да видим какво дължа.“

Ротмистър Чунчев се разплаща с всички. Лошо предчувствие обзема бойните му другари.

На другата сутрин Трети и Четвърти конни полкове напредват на коне към селата Узунлар и Топрахисар. Настига ги генерал-майор Колев на своя кон Пирин и ги поздравява. Ескадроните се спешават и настъпват към хребета Балабанлий, който се намира пред Топрахисар.

На десния фланг настъпва Чунчев със своите войници от четвърти ескадрон, противникът обхваща фланга на ескадрона. Тогава командирът на ескадрона пламва, изтегля сабята си и извиква:

– Юнаци, днес е 6-ти септември, денят на Съединението в Пловдив, нека днес устоим в борбата и продължим делото на бащите ни, нека тук да измрем за Обединението.

Но не е направил и три крачки напред, когато вражески куршум пронизва гърдите на младия офицер. Завинаги престава да тупти едно голямо, здраво и силно българско сърце. Така завършва юначният живот на този млад българин. Никола Чунчев изпълнява докрай дълга си към Отечеството и българския народ и остава завинаги в сърцата на своите бойни другари.

Ротмистър Чунчев е погребан в Добрич, посмъртно е произведен в чин майор и е награден посмъртно с орден „За храброст“. Днес, над 100 години след героичната му смърт малцина са онези, които знаят за него. Вярваме, че споменът за него ще надмогне забравата на времето, а подвигът му вечно ще напомя на признателния български народ за славните му синове, които жертваха живота си в името на България.

Източник: bulgarianhistory.org

Loading...

Виж още публикации на bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от История

Отидете горе