„Не е простено никому от нас жив да се предава!“ – пламенната реч на Бачо Киро от стените на Дряновския манастир

в История

Априлската епопея се отличава с множество харизматични и способни водачи. От Кървавото писмо на Тодор Каблешков до речта на Цанко Дюстабанов пред турския съд, апостолите на въстанието се доказват като хора, съчетаващи по невероятен начин дела и думи, а на моменти изглежда сякаш само с волята си могат да разбият противника.

Сред тези водачи достойно място заемат и представители на българската интелигенция като учителя Бачо Киро Петров. По време на защитата на Дряновския манастир той се проявява като истински защитник на българската кауза за освобождение. В особено тежък за въстаниците момент той произнася пламенно слово, с което засвидетелства безграничната саможертва в името на свободата.

Това става на 3 май, когато турските части предприемат силна офанзива. Духът на защитниците е поставен на изпитание, но Бачо Киро напомня на своите другари по оръжие каузата, за която се борят:

„Братя! Ние сме обградени отвред с турски войски, но никой не трябва да се плаши от техните куршуми и топове. Бог, който е помощник и защитник на всички, ще защити и нас, които с живота си търсим нашите правдини. „С нами бог, разумейте, езици“, казва черковната песен. От какво прочее има да се боим, когато ние презираме смъртта? Да се опълчим юнашки, братя, на петвековния наш притеснител. Напомнете си, другари, че над нас се вият духовете на нашите славни, силни и непобидими царе: Асеновци и Шишмановци.

Ако ние престъпим нашата клетва, която дадохме, че ще си пролеем кръвта на бойното поле, за да подновим славата и величието на нашите прадеди – ще ни проклинат вечно.

Я погледайте нашите неприятели как са повиснали по скалите и гледат в кой час ние ще се предадем живи в ръцете им. Не, не е простено никому от нас жив да се предава! Я погледайте къде селото Цинга как турският аскер се изкачва по височините и как се движи на колони, на колони. Ето турската тръба, пак се чува – свири на пристъп. А пък всякой знае, че техните зверства са учудили света.

В турчин милост няма. Помните във Филип-Тотьовото и Хаджи-Димитровото време, когато всички бяхме очевидци на техните геройски сражения. Тогава колко хорица станаха жертва на турската свирепост за кръв!

Ами сега, когато тук, в това светилище, става пет дни продължаваме битката със свирепия Фазлъ паша, с тая сган, която виждаме тук около нас, може ли да има вече милост у турчина? По-добре да умрем славно на бойното поле, с оръжие в ръка, отколкото да се предадем в ръцете на петвековния наш мъчител.

Да живее България!“

Loading...

Източник: bulgarianhistory.org

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !


Последни от История

Отидете горе