Михалаки Георгиев – бащата на Държавната лотария

в История/Любопитно

След Освобождението през 1878 г. в България започва икономически възход, който е съпътстван от активен политически и културен живот. Една от личностите, които имат особен принос в този подем, е видният общественик, дипломат, финансист, писател и агроном Михалаки Георгиев. Известният видинлия оставя в наследство множество научни статии, доклади, а също и уникално литературно творчество. Разказите му са написани на родния му видински диалект. Той остава в българската история и като организатор на първата Държавна лотария през 1892 г.

Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1852 г. във Видин, в заможно семейство. Баща му – Георги Лозанов, се занимава с кожухарство и скотовъдство. Майка си губи още преди навършването на първата си година. За неговото възпитание се грижи най-голямата му сестра – Цвета. През 1868 г. заедно със семейството си заминава за поклонение на Божи гроб и става хаджия.

През есента на следващата година със застъпничеството на Драган Цанков заминава за град Табор (дн. Чехия), за да учи в тамошното индустриално-земеделско училище. Той пребивава в австро-унгарския град от 1872-ра до 1874 г. След дипломирането си се връща в родния си град, където постъпва на работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище.

Михалаки Георгиев сътрудничи на първия видински вестник „Ступанъ” („Стопанин“) от основаването му през януари 1874 г. В годините до 1878 г. участва във всички важни обществени прояви във Видин. Един малко известен факт от неговата биография е, че в навечерието на Освободителната война той заедно с други родолюбиви българи изготвя планове на Видин и областта, които включват военни и стратегически обекти. Те са изпратени на главното руско командване. В разказа си „Три срещи” самият Михалаки Георгиев пише, че е преследван от турците, но се спасява от бесилото с бягство към сръбската граница.

Новите власти имат голямо доверие на известния видинчанин. На 1 май 1878 г. видинският губернатор Сергей Тухолка назначава Михалаки Георгиев за управител на градската митница. От януари 1879 г. Георгиев живее с прекъсвания в София. Той постепенно успява да си изгради име и в софийските среди. През април 1879 г. се жени за Магдалина Царичинска, с която имат седем деца. През май 1880 г. влиза в състава на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа”. От средата на 80-те години на XIX в. в дома на Михалаки Георгиев често се събират писатели и интелектуалци от онова време: Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, а също и бившите му ученици Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев. Чрез Михалаки Георгиев се запознават Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, както свидетелства един спомен на Шишманов от 1885 г. По този начин се оформя първият литературен кръг в българската история, който предхожда кръга „Мисъл”.

Един любопитен факт е, че Михалаки Георгиев и жена му Маргарита стават кумове на Иван Вазов и Атина Болярска, които се венчават на 4 ноември 1890 г.

През август 1892 г. в Пловдив е организирано първото Българско земеделческо-промишлено изложение (предшественик на Пловдивския мострен панаир). Михалаки Георгиев е назначен за негов директор. В подготовката на изложението той проявява завидни организаторски способности. Построен е специален водопровод, който да осигури достатъчно вода за чешмите, водоскоците и за едно езеро с площ от 6000 кв. м, по което посетителите да се разхождат с параход. На 15 август 1892 г. изложението е официално открито. Представени са образци на „домашното изкуство” като шевици, костюми и килими. Изградена е и електрическа инсталация. Драматическата трупа „Сълза и смях” изнася представления.

През октомври 1892 г., по време на изложението, е извършен първият полет с балон в България. Най-запомнящото се събитие от тогава е организирането на първата Държавна лотария. Билетите са изработени във Виена, а върху тях стоят подписите на Михалаки Георгиев (директор на изложението) и на Григор Начович (финансов министър на България по онова време). Цената на билета е била един лев. Голямата печалба – 20 000 лева. Имало още 5 печалби по 1000 лева, 100 печалби по 50 лева и 1000 печалби по 10 лева.
През управлението на д-р Константин Стоилов (1894-1899) Михалаки Георгиев става активен в политиката. Той навлиза в дипломатическите среди. На 16 август 1894 г. е назначен за секретар при Княжеското агентство във Виена. Георгиев остава в имперската столица до ноември 1896 г., когато е назначен за дипломатически агент в Белград (нужно е да се отбележи, че до 1908 г. България няма посолства, тъй като не е независима държава). След падането на правителството на Стоилов той е едно от политическите лица, които са отзовани.

През 1906 г. Михалаки Георгиев си купува парцел в Горна баня. Там изгражда модерен и образцов чифлик. Засажда отбрани овощни дървета, създава зеленчукови градини и строи модерни стопански сгради. Акад. Стоян Брънчев изтъква Михалаки Георгиев като „основател на агрономския институт у нас” и с „най-голям дял и в основаването и развоя на нашите земеделчески училища”.
Неговите широки интереси включват и геодезията. На негово име е издадено свидетелство за честност и благонадеждност за търсене на руди от Софийското градско общинско управление с дата 20 август 1899 г.

Михалаки Георгиев отново привлича общественото внимание през лятото на 1906 г., когато започва да издава ежедневника „Балканска трибуна”. Той отправя критики срещу княз Фердинанд и наложения от него личен режим. Обществото е раздвоено. Част от него симпатизира на общественика, но има и мнозина критици. Той е повикан на разпит по едно дело, свързано с печата. На него Георгиев заявява, че мястото на политическите затворници е в Черната джамия. Той е арестуван и подобно на Петко Каравелов е затворен в мрачния затвор, където пребивава от 21 януари до 14 март 1907 г.

След 1907 г. общественикът се оттегля от политиката и се отдава на селскостопанската си дейност, умира на 14 февруари 1916 г.

Източник: retro.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе