Правилно сте прочели. В историята има един африкански роб, който се е оказал равен на най-великите бели мъже. Франсоа Лувертюр противопоставя своя военен и държавнически гений на най-именитите генерали. И устоява срещу тях. А между тях е и най-великият – Наполеон Бонапарт.
В една типична плантация от XVIII в. от 16 до 18 часа на ден работят стотици роби, независимо от метеорологичните условия. Храната, която получават работниците, е малко, а наказанията са брутални.
Най-голямата и печеливша европейска колония е френската колония на територията на днешната Република Хаити, тогава „Saint-Domingue“. Saint-Domingue, западната част от остров Испаньола, по-късно е преименуван на “Hayti”. Така се предотвратява объркването, което често се получава с другата бивша колония Santo Domingo. Тя е в източната част и е контролирана от Испания.
Френските колонизатори упражняват контрол чрез ужасяващо насилие над повече от половин милион тъмнокожи роби в западната част на Хаити.
Франсоа Доминик Тусен Лувертюр се ражда на 20 май 1743 г., в тежкото време на робство в Хаити. Той е най-големият син на Гау Гину, африкански принц, пленен от робовладелци и продаден на граф дьо Бреда.
Франсоа знае за Африка от своя баща, а от кръстника си се научава да чете и пише. Собственикът граф дьо Бреда от своя страна е по-хуманен от другите робовладелци по това време и впечатлен от интелекта на младия Лувертюр, му дава достъп до личната си библиотека.
На 20 години младото момче вече знае три езика и си спечелва репутацията на опитен ездач и самоук лекар билкар. Франсоа успява да си спечели свободата от своя собственик и дори след това започва да се грижи за домакинството му и му става личен кочияш.
На 22 август 1791 г. робите се вдигат на бунт, като запалват къщите на колонизаторите и убиват много бели /известната „Нощ на огъня”/. Вече 48-годишният Франсоа не може да остане безразличен към своя изтормозен народ и се присъединява. Тогава всъщност получава и името си „Лувертюр“ ( L’Ouverture “получилият просветление”).
След като якобинците (участници в радикално ляво политическо движение по време на Френската революция) отменят робството на френските територии, Лувертюр минава на страната на Франция срещу Испания.
През май 1794 г. Франсоа се присъединява към френските революционери, достигайки изключително високо ниво на социална значимост и влияние. От 1794 до 1802 г. Лувертюр е управляващият лидер в западната част на Испаньола и продължава да се доказва като политически и военен гений. След десет години на война той превръща групите роби в дисциплинирана армия, която изумява европейските пълководци, като побеждава дори най-добрите кадри от Европа.
Ръководи френската армия като генерал-аншеф при отблъскването на британците и превземането на контролираната от испанците част на острова. До 1801 г. териториите на днешна Република Хаити остават Френска колония, която Лувертюр управлява като независима държава. Той дори пише конституция, в която потвърждава премахването на робството и се провъзгласява за управляващ.
Свободата в за