Куршум хан – символът на „османския Пловдив“

в История

Тази история започва още с падането на Пловдив под османска власт през 1371 година. Когато Лала Шахин паша настъпва в града, неговите жители, водени от митрополита, се предават доброволно. Според турско пoверие, гласящо, че когато един град се предаде сам неговите жители биват пощадени, местните не са избити.

Лала Шахин поверява управлението на своя син Шахабеддин паша, който вижда огромен потенциал, тъй като осъзнава колко ключово е географското положение по пречието на река Марица. Именно при него от развалините на бившата византийска империя се появява един нов град с ново летоброене. Пашата построява първите масивни сгради от камък, превръщайки Филибе в една от възловите точки на империята още в края на XIV век.

Първата издигната сграда е Куршум хан. Шахабеддин паша нарежда той да бъде построен, за да го помнят не с пролятата кръв по бойните поля, а заради мирните му дела. Не знаем кой е майсторът, стоящ зад строежа, тъй като за хана важи изцяло мюсюлманска поговорка, че не е майстор онзи, който го прави, а човекът, който поръчва да бъде направено. Именно пашата пръв влиза през главната порта на новия кервансарай, а по неговите стъпки минават хиляди знайни и незнайни търговци,идващи от всички краища на империята през следващите пет века.

Куршум хан

Отвън ханът представлявал истинска правоъгълна каменна крепост със студен внушителен силует. Бил своеобразен „град в града“, двуетажен с дебели зидове и многобройни сводове, над които гостите виждали да се издигат градени от тухли арки. Над тях имало куполи, покрити с листове от олово (куршум), откъдето идва и името на кервансарая.

Портата представлявала първата масивна порта на града през новата епоха, сякаш символ на входа към новото време. Била гостоприемна, но нощем, след вечерната молитва, се залоствала здраво, завързана с тежка желязна верига. Ако нощем дойдел гост, стражата го пускала в двора, където му поднасяли храна. Не позволявали обаче на никого да излезе. Така търговците спели спокойно. Когато всички станели от сън, се давал специален сигнал за преглеждане на стоката. Ханджиите викали: „О, последователи на Мохамед! Имотът, животът, конете и гащите ви налице ли са?“ Ако всички пътници отговорели „Всичко е на място, Бог да прости благодетеля“, тръгвали по пътя си, изпращани с думите: „Не се захласвайте по пътя, пазете си постелката, не се сдружавайте с всекиго. Нека вездесъщият Господ ви упътва!“

Портата водела към просторен четириъгълен двор, застлан с камък. На първия си етаж ханът разполагал с тридесет и три стаи, всяка от които с прозорче, обърнато към двора. Три масивни стълбища от камък водели към втория етаж, където имало четиридесет и четири стаи с каменни чардаци. Към тях нямало одъри за почивка и пътниците спели направо на пода, върху наръч слама, а завивките и постелките си носели сами. По протежение на западната и южната стена на хана били пристроени 25 магазинчета. Целият кервансарай заемал площ от около 3600 кв. м. Към него бил прилепен съседният полумасивен Кючук (малък) хан, който бил много по-малък – само 775 кв. м.

Изглед към Куршум хан

В двора на хана имало две чешми. Голямата била с няколко чучура, от които могли да бъдат напоени едновременно до петдесет коня. В западния край имало друга, с два чучура, изградена в чест на Алеко Константинов. На мраморна плоча било изписано с черни букви: „За споменъ на Българский любимъ синъ Алеко Константиновъ, убитъ на 11-ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте, братя, и помнете невинний Христов последователь, Алека! Хаджи Гьока Павлов“.

Обстановката в хана след Освобождението е описана от гражданинът Х. Павлов по следния начин:

Сутрин рано с камбанен звън неговите тежки порти обковани отвсякъде с железа, с висяща емблема „топор” (брадва) бавно и величествено се отваряха. Това беше знак, че животът в града почва. Далечни странници-керванджии още от ранни зори са товарили своите коне и камили, готови да отпътуват през Карлово, Казанлък, Стара планина за Габрово и Свищов с тежки товари от захар (във вид на конус), сол, смокини, солена риба, маслини , лимони и много други стоки от по-топлите и южни места на обширната някога османска държава. Тази разменна традиция продължи няколко години след Освобождението и Съединението на Източна Румелия и Северна България.

Няколко години по-късно славата на Куршум хан отшумява. В града отварят и други гостоприемници, а кервансараят е превърнат в занаятчийски център с дюкяни и складове. След 1909 година започват дела за собственост и тази символна за историята на града сграда е напълно изоставена. Любопитното е обаче, че още преди 1901 година се говори за събаряне на хана, тъй като оловото по стените му се изчислява на 5 000 000 лв.

„Златната сграда”, както я наричали тогава, е засегната силно по време на голямото земетресение през 1928 година и това определя съдбата ѝ. Ханът е толкова разрушен, че няма как да бъде възстановен от община Пловдив. Въпреки големия медиен отзвук, държавата не помага на местната власт и се взема решение кервансараят да бъде изцяло разрушен. На негово място са построени днешните хали и общински дом.

Каменните Куршум хан и Джумая джамия полагат основите на османския Пловдив. Така постъпвала всяка империя: първо издигала сградите, които трябвало да се превърнат в неин символ. Съществувало поверие, че ханът ще бъде вечен, както ще бъде вечна империята, но поради една или друга причина и двете замират по едно и също време- 20-те години на XX век. Днес за Куршум хан можем да съдим само по хрониките и черно-белите фотографии.

Източник: bulgarianhistory.org

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от История

Отидете горе