Как са изглеждали габровките в миналото – възрожденската мода в Габрово

в История

Как са изглеждали габровките в миналото? Популярна картина на Иван Мърквичка показва традиционния женски сокай от Габровско. Разлистваме и книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева – част от историческата колекция „Габрово – живият град“.

За женската носия на габровките през 1801 г. разказва пътешественикът Анри Фуркад – служител във френското консулство в Крит, той посещава Габрово като част от холандската дипломатическа мисия на барон Г. ван Дедем, сеньор на Герл и посланик на Холандия в Цариград. Фуркад прави най-цялостното и подробно описание в чуждестранната пътеписна литература на традиционната женска носия от Габрово – “те носят риза, чиито грубо бродирани краища се подават отдолу под рокля от груб плат без ръкави, прихлупена отпред от колан, украсен с две токи, като тези на устите”.

„Роклята без ръкави” е сукманът, връхната дреха на жената. Коланът с медни или сребърни чапрази (украсени металически токи, с които се закопчава женския колан) е един от най-оригиналните атрибути на българското женско облекло.

Сокаят – най-отличаващият се елемент във външността на габровката
Най-отличаващият елемент във външността на габровската жена, документиран единствено от Фуркад, е сокайното забраждане. Сокаят е сложен женски накит за глава, съхранен, по думите на Петър Цончев, като старинна женска украса, типична за търновското болярско общество. Към края на ХVІІІ век носенето на сокая в Габрово отслабва и, както отбелязва една летописна бележка от декември 1814 г. върху псалтир от габровския храм “Света Троица”, “вдигнаха са сокаите от жините, да ни носят веки сокаите“. Габровските занаятчии продължават да произвеждат сокаи докъм 60-те години на ХІХ век, когато следването на тази оригинална средновековна традиция престава и в селските райони на Габровско. Ето какво пише Фуркад за сокая: “Прическата им прилича на тази … [оригиналът не се чете – бел.прев.], само че е много по-смешна. На главата си [габровските жени] носят вид диадема, която е прикрепена посредством няколко верижки от железни халки и гирлянди от монети и цветни стъклени мъниста. Отзад на главата носят кръгла дървена тока с диаметър около една стъпка, покрита с голяма грубо бродирана кърпа, която украсява прическата”.

Елегантните жени в Габрово носят на гърдите си всичко, което ние поставяме в джобовете си
Нетипичен изглежда на Анри Фуркад и традиционният наниз от сребърни и златни пари във вид на гердан около шията на габровската жена – “Елегантните жени носят на гърдите си всичко, което ние поставяме в джобовете си, това ги прави вдървени и им придава ужасен вид”. Този обичай за окичване с монети, разпространен в българските земи, впечатлява чуждестранните пътешественици. Те прочитат този акт нерядко като суетност и недоумяват защо дори най-бедните носят накити от монети, чиято стойност може да им осигури по-висок стандарт на живот за дълъг период от време. Чужденецът възприема монетите единствено през икономическата им стойност или като публичен жест на значимост, лишен от логичност (за пътешественика Джон Джексън този акт показва „глупостта на суетата”). По-ранните чужди текстове от ХVI-ХVII век обясняват външния вид на българката с благоденствието на населението в средновековна България или с не чак толкова лошите политико-икономически условия на живот в Османската империя. За българската жена през османския период обаче монетите от нейните накити са извадени от обръщение и пазарната им стойност се игнорира за сметка на магическите свойства на метала. Накитите от монети (носени дори и от най-бедните български жени) видимо не са белег на власт или високо обществено положение. Металът (злато, сребро) има магически сили – апотропейни (предпазва от уроки и нечисти сили) и продуциращи (носи здраве и плодородие).

За накитите на жената пътешественикът Анри Фуркад допълва, че “това [нанизът с пари и сокаят – б.н.] го носят само омъжените жени”. Според Петър Цончев традицията повелява сокаят да бъде забраждан на младите булки при снемането на булото в сряда след сватбения неделен ден. По-старите жени с няколко деца престават да носят сокай. За “младите момичета” Фуркад казва, че “носят само една просто сгъната кърпа”, имайки предвид женската забрадка от домашна тънка памучна кърпа.

Loading...

Източник: gabrovodaily.info

efekt-2


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе