Двете големи български въстания  в Пиянец през 1876 и 1878 г.

в История

За Пиянец – този хилядолетен български край са писали краеведи, историци, етнографи, фолклористи, филолози, както и други изследователи. Не бива да изпускаме съчиненията на Васил Кънчов, акад. Йордан Иванов и Христо Силянов, както и статистиките на акад. Димитър Мишев.

Но може би една от най-хубавите книги за Пиянец, която е и определено постижение за българското краеведение е изследването на академик Юрдан Захариев (Пиянец. Земя и население. В Сборник за народни умотворения, т. 45, 1949 г., 423 с.)

Сега ще имате възможност да се запознаете с малкоизвестни статии за революционните борби на българите от тоя край, които са излезли изпод перото на Юрдан Анастасов и Владимир Караманов. И двамата са известни като изследователи на революционните борби на македнските българи и имат огромни и изключително ценни архиви, които се пазят в системата на българските държавни архиви.


Пиянец е обременен с хилядолетна история и с много кървави събития, свързани с борбата на македонските българи за свобода, като на негова територия в края на XIX и в началото на XX век си дават среща и четите на ВМОРО и ВМОК, завършили с много свидни жертви и за двете страни. Тук се водят и кървави сражения през войните за национално освобождение и обединение на народа ни.

Тази област по думите на акад. Йордан Иванов води името си от населявалите я в античността древни пеони. Днес тази предимно планинска област се намира на територията на България и на Република Македония, като по средата й се намира Черната скала. На нейна територия са намират планината Влахина и части от Руен планина и Осоговската планина, а през нея преминават реките Брегалница, Елешница и Копривен. Тя обхваща селищата Царево село, Пехчево, с. Панчарево, с. Църник, с. Калиманци, с. Ваксево, с. Ветрен, с. Илия, с. Раково, с. Църварица и с. Фролош.

През въстанията от 1876 и 1878 г. тук прославят имената си двамата бележити български войводи Димитър Попгеоргиев Беровски и Дядо Ильо Малешевски и двамата родом от Малешевския край.

Първото въстание, за което разказва Юрдан Анастасов е Разловското въстание, обхванало територията на Малешевско и Пиянец. То е неразделна част от голямото Априлско въстание (1876 г.).

Димитър Попгеоргиев Беровски

Второто въстание е това от 1878 г., което е част от голямото Креснеско-Разложко въстание, определяно от изследователите като един от най-силните протести срещу решенията на Берлинския конгрес (1878 г.)

Няма да се спирам на историческите събития и водачите на двете въстания, тъй като това най-добре са направили Ю. Анастасов и Вл. Караманов. Искам само да отбележа, че приложените по-долу текстове са част от една неосъществена идея да издадем книга за революционните борби в Малешевията, заедно с Ива Бурилкова, проф. Зоран Тодоровски и проф. Даринка Пачемска, подобна на книгата ни за революционните борби в Тиквешията. Но поради скоропостижната смърт на двамата наши македонски колеги тази книга не можа да бъде отпечатана. От нея останаха само събраните от нас с Бурилкова спомени, статии и документи, ярко свидетелство както за българския характер на този край, така и за революционните борби на населяващите го българи.

Предложените по-долу материали се публикуват цялостно, без каквито и да било съкращения и промени, независимо че днес те биха могли да бъдат допълнени с резултатите от изследавнията на съвременната наука.

Цочо В. Билярски

Източник: sitebulgarizaedno.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от История

Отидете горе