Гените на един войнствен народ

в История

Понятието прабългари е термин въведен през 19-ти век от историческата наука за обозначаване на група азиатски номадски племена с неясен произход, мигрирали и уседнали на територията на Европа и основали впоследствие тук няколко средновековни държави.

Днес често това наименование се замества с термина протобългари, стари българи и дори просто българи. Не е изяснен и въпросът, дали българи е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Вследствие на разселването си те са претопени напълно и езикът и културата им изчезвават.

Произходът на прабългарите е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на прабългарите. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население.

Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към две направления – първо, за алтайския им и второ, за арийския им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или тюрко-монголи, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ.

Досега най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз. В последствие тази теория се оспорва и от средата на XX век някои наши учени, които причисляваха прабългарите към арийските ирански народи, изразиха мнение, че теорията би могла да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза. Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите досега схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.

През ІІ-ІV в. прабългарите заедно с хуните те се предвижват от Средна Азия в района на Приазовието, Прикаспието, северно от Кавказ, около р. Кубан и Азовско море. Етнонимът „булгари” (vulgares) се споменава за пръв път в Анонимния римски хронограф от 354 г. Името се свързва с р. Волга и се тълкува като: „смесен народ”, „буен, бунтовен народ” и др. В тези източноевропейски земи прабългарите се обособяват като самостоятелен етнос и някои с основание приемат, че те са коренно индо-европейско население.

Прабългарите са номади – отглеждат основно коне. Препитават се с лов и риболов. Имат развити занаяти. Номадската община изгражда номадски стан, който се развива в укрепено селище – аул. Жилищата са юрти, землянки и надземни постройки. Прабългарите вярват в една свръхестествена сила (оренда). Върховен бог е Тангра (Небе). Голямо постижение е прабългарският календар с 12-годишен зодиакален цикъл. Всяка година носи името на тотемно животно. Основни обществени единици са родът и племето. Вождовете формират племенна върхушка, която постепенно изземва властта на народното събрание и съвета на старейшините. Походите през ІV и V век довеждат до създаването на династична ханската власт и здрава военна организация. В края на V и началото на VІ в. прабългарски племена заедно с хуните се заселват в Панония. В Именника на българските ханове (VІІІ в.) хунските владетели Атила и Ернах се поставят в началото на българската ханска династия Дуло под имената Авитохол и Ирник. След смъртта на Атила (453) и прогонването на лонгобардите и осготите от Балканския полуостров прабългарите настъпват към византийските територии и започват опустошителни набези. Тези нападения стават ежегодни при Юстиниан Велики (527-565). През периода VІ-VІІ век прабългарите преминават към сплотяване и по-трайна уседналост, възниква земеделието наред с основния поминък – скотовъдството. Ханската власт се утвърждава окончателно и се превръща в наследствена.

През 562-565 г. голяма част от кутригурите са увлечени от аварите в похода им на запад и заедно с тях се установяват в Панония като втора заселническа вълна. Те организират нови походи срещу византийските територии. Прабългарите унугундури от приазовските степи попадат под властта на Тюркския хаганат. През 632 г. се освобождават се и се обединяват под върховната власт на хан Кубрат от династията Дуло в мощен военно-политически съюз, наречен Стара Велика България. На изток държавата достига до р. Кубан, на запад – до р. Днепър, на север – до р. Донецк, а на юг – до Азовско и Черно море. Столица е град Фанагория. Хан Кубрат сключва международни договори и утвърждава своята независимост и авторитет. Такъв е договорът с Византия от 635 г., при който ханът получава титлата патриций. Заплаха за Велика България става Хазарският хаганат. Войната с хазарите се води успешно, докато е жив хан Кубрат. Хан Кубрат оставя на синовете си завет да бъдат единни. След неговата смърт (665) обаче синовете се разделят и основават нови държави. Батбаян владее източните части, Котраг се премества на север, а другите се отправят на запад. Сред тях най-голям успех постига хан Аспарух, основателят на Дунавска България.

Все пак европейските гени преобладават в профила на съвременния българин – това са изводите от приключилото мащабно изследване на наши и чужди учени, които за пореден път обориха разпространената теория, че населението на територията на днешна България е с тюркски произход. Оказва се, че тюркските ни гени са едва 1,5% и че всъщност във вените ни кипи гореща европейска кръв. Тюрки или европейци, последно какви сме? Че нашите предци, прабългарите, произхождат от земите на древна Азия е всеизвестно. Въпросът е от коя част на континента са дошли?

У нас, въз основа на задълбочени проучвания, се утвърждава хипотезата, че дедите ни са дошли не от Алтай и областите на север от Кавказ, населявани от хуни и тюрко-алтайски племена, а от днешен Иран и планината Памир с преобладаващо индо-европейско население. През VII век те се установяват на територията на днешна България и се смесват с местното население от траки и славяни, забърквайки неразгадаем генетичен коктейл. В подкрепа на теорията за европейския ни произход са и резултатите от последното, най-мащабно до момента, проучване на водещи наши генетици, антрополози, микробиолози, съвместно с техни колеги от университета в Павия, Италия. Учените са единодушни – съвременният българин е най-близък до населението на Северна Гърция и Средна Италия. С македонците имаме идентични гени. В съседна Сърбия не са правени подобни изследвания, затова няма конкретни данни които да се сравнят с нашите.

В същото време генетично сме отдалечени от белоруси и руснаци, които при соца ни бяха представяни като нашите най-близки, кръвни славянски братушки. „Хората може да имат близост в езика, но да нямат генетични сходства – каза академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН. Българите са отдалечени от някои славянски популации като руската, словенската, чешката и словашката и още повече от населението в Скандинавия и с германо-езичните народи. Но пък се оказахме близки по митохондриална ДНК до жителите на Северна Гърция, Хърватия и Италия. В същото време имаме минимална, под 1,5% т.нар. алтайо-монголска генетична характеристика с тюркоезичните народи в Средна Азия.“

Заключението е, че българите притежаваме, както средиземноморски корени покрай траките, населявали земите ни от дълбока древност, така и източно влияние, но не тюркско, а индоевропейско, свързано с присъствието на прабългарите и славяните. И още един любопитен щрих към изследването: Оказва се, че петвековното Османско робство не се е отразило на генетичната ни характеристика. Как така? „По-скоро е имало преход на българска кръв към турската популация чрез еничарството и отвличането на девойки, а не обратното, твърди акад. Ангел Гълъбов. Българският народ не е допуснал населението да се смесва с турците. Моралът в Средновековието е запазил чистотата на българската популация. Генетичните ни проучвания категорично показват, че съвременните българи са доста отдалечени от турците и че нямаме „генетични добавки“ от робството“.

Учените говорят за един доста хомогенен профил на съвременния българин. Оказва се, че той не е нито хаотичен миш-маш от гени, оставени от всеки народ, прекосил хилядолетните ни земи, нито е с тюркски, хунски или славянски корени. Макар и славяноезични, ние сме по-близо до някои средиземноморски народи, отколкото до славяните, а във вените ни бушува европейска кръв. „И ДНК-изследванията на материали от 9-10 век, взети от гробници в региона, потвърждава тази теза“ – каза в заключение акад. Ангел Гълъбов.

Loading...

Източник: uchiteli.bg

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе