Балансирането на камъни: изкуство или вандализъм?

в Любопитно

Балансирането на камъни добива все по-голяма популярност като инсталационно изкуство и хоби. То представлява подреждане на камъни в различни положения един върху друг, без да се използват никакви лепящи или поддържащи средства.

Да се построят тези уникални кулички без да се наруши равновесието е медитативна дейност, която изисква съсрдоточаване, спокойствие и въображение. Както във всяко истинско изкуство, така и тук съществуват различни стилове: балансирано редене, контраравновесие, фрийстайл, чисто равновесие…

Балансирането на камъни изглежда като безвредна, интересна и забавна дейност на открито, но всъщност вреди на крехките водни екосистеми.

Със затоплянето на времето все повече хора търсят убежище в природата от прашния град. Поточета и рекички ни викат да се потопим и да разхладим в бистрите им води. Зовът на морето става неустоим. Бреговете се отрупват с хора, които хвърлят пръчки за кучетата си, разхождат се, събират плодове и цветя, мидички и камъчета.

По-креативно настроените създават изящни артефакти от подредени купчини камъни. Тези природолюбители често не се замислят за мястото, където изграждат своите творби и не забелязват, че те са например пред маркер за изследване на рибния поток в реката.

За да съхраним в максимална степен природата и да можем да ѝ се радваме и в бъдеще е особено важно всеки от нас да се стреми да бъде природосъобразен пътешественик и турист.

efekt-2

Тези временни естествени инсталации са израз на търпението и вътрешното равновесие на строителя. За натуралистите, практикуващи етиката „Не оставяй следа“, те обаче представляват просто доказателства за граничеща с вандализъм човешка намеса, която нарушава околната среда и местообитанията на дивите животни.

Това вмешателство под формата на геоложка игра Дженга може да има сериозни последствия и да бъде потенциално вредно за жизнения цикъл на организмите, свързани с бреговете на водните потоци и басейни.

Макар и не винаги да го забеляваме, всеки един камък във водата гъмжи от живот.
Всичко от водните растения до микроорганизмите е прикрепено към камъните. Те са и местообитание за ракообразни и нимфи. Пукнатините в камъните приютяват яйцата на рибите докато техните обитатели се излюпят и заплуват около същите тези камъни.

Вземайки случаен камък, привлечени от интересната му форма, може би повдигаме покрива на някой рачешки дом или разрушаваме детската стая на бъдещите поколения на някоя и без друго намаляваща рибна популация.

Много хора си казват „веднъж няма да навреди“.

Истината е, че тази нарастваща тенденция се превръща в проблем за големите природни паркове по света, където идват милиони туристи всяка година.

Ozark National Scenic Riverways, природен парк в Мисури, САЩ с 1,3 милиона посетители годишно публикува официално изявление по този повод:

Моля ви, не правете това. Да, изглежда страхотно, но защо вие да решавате как да изглежда пейзажа? Оставете това на майката Природа. Ако вземете което и да е камъче от реката, ще намерите живот, прикрепен към него. Охлюви, ларви на ручейници и еднодневки, яйца от различни същества, които ще загинат, ако бъдат изложени на въздух. Под камъните живее и много редкият Озаркски саламандър, който има нужда от необезпокоявана естествена среда. Балансираните камъни ще бъдат страхотно допълнение за вашата градина, но не за реките и езерата. Благодарим Ви!

Във все повече национални паркове по света преместването или отчупването на камъни и скали е против правилата. Посетителите и рейнджърите се насърчават да развалят каменните инсталации.

Популярността на практиката за подреждане на камъни расте лавинообразно през последното десетилетие.
Това, което може да е започнало като безвредна лятна дейност има все по-нарастващи неблагоприятни последици. Тя създава смущения в речното корито или водния басейн, които насърчават ерозията и преструктурирането на дъното по вредни начини.

Биологът Бен Лорсън разказва за отрицателните екологични ефекти:

Дъното на потока, субстрата, съдържа множество микро-хабитати. То осигурява основата на водната хранителна верига, от водорасли и макро-безгръбначни чак до дивечовите риби. Повърхностите на скалите и камъните и пукнатините между тях са много важни като местообитания.

Бен Стоун, мениджър на Ricketts Glen State Park казва, че истински се е разтревожил, когато открил около 100 каменни купчини на едно място. Той ни приканва да си представим какво ще стане, ако всеки човек премести само по един камък в парка с половин милион посетители на година. Екологичният и визуален ефект от преместването на стотици хиляди камъни е нещо, за което си заслужава да се помисли.

Повечето хора просто не знаят, че действията им нарушават естествената среда. Затова всеки би могъл да помогне за спасяването на крехките водни екосистеми, които са изправени пред достатъчно много предизвикателства, създадени от човека.

Източник: itravel-bg.com

Loading...

Виж още публикации на bultimes



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от Любопитно

Отидете горе