Как да задействаш добрите си идеи!

Пълен наръчник за задвижване на гениалните ти идеи!

Уди Алън: „Когато ме отвлякоха, родителите ми моментално предприеха действия. Дадоха стаята ми под наем.“

Да, необходимо е да съберете кураж и да разкажете на някого за вашата идея – знам, че това никак не е лесно и понякога е доста плашещо какво би се случило с уникалното нещо, което ви е дошло на ум. А ако пък се посрещне с прозявки и присмех, ще се наложи да положите усилия хората да ви разберат.
Но какво би станало, ако идеята се приеме с аплодисменти? 
В едно интервю с майката на американския писател Джордж Aдe, с човек, който не харесва книгите му и е достатъчно недискретен да я попита за капризния стил на Джордж, тя не издържа, идва и до гуша и заявява:

Е, знам, че много хора могат да пишат по-добре от Джордж, казва тя, но Джордж го направи, а те не.

Джордж го направи...
Това е едно от най-прецизните неща, които някой някога е казвал. В три думи изкристализира това, което се е случвало с толкова много хора (включително и с мен), а именно: Имат идея, казват на няколко души за нея, всички възкликват „О, чудесно!“, след което се прехвърлят върху нещо друго и никога не правят нищо за задвижването на тази идея и превръщането и в реалност.
Може би причината се крие в „О, чудесно!“, което само по себе си е достатъчна награда и своевременно успокоение, угасяне на ентусиазма.

То ви дава онова прекрасно, топло усещане, което идва от самочувствието, че идеята ви наистина е добра, и че другите ви смятат за гениален.

И все пак ако абсолютно нищо не се получи с вашата идея, ако не подобри живота на някого, ако не спести ресурси, ако не поправи или не създаде нещо, ако не може да разреши проблем, какво и е доброто по дяволите?

Истината е: няма разлика между да имаш идея и да не направиш нищо, и изобщо да нямаш идея. Така че, ако не възнамерявате да правите нещо с идеите, които ви осеняват, най-добре изобщо не се мъчете да раждате идеи.

Това е просто загуба на време и енергия.

Нито пък разказвайте на някого за идеята или не се оставяйте „О, чудесно!“ да ви задоволи. Така ли е? Съгласни ли сте? Ако имате идея, обещайте да съберете кураж още поне веднъж и да предприемете следващата стъпка.

Обещавате ли? ОК.

Ето няколко неща, които могат да ви помогнат.

Започнете веднага…

Дали ентусиазмът ви за тази идея утре ще бъде по-голям или по-малък? Тогава защо да чакаме? Емерсън казва: „Нищо велико не е постигнато без ентусиазъм. Колкото повече ентусиазъм, толкова по-добре.“ – с изключение на продажбите разбира се, там изобщо не ви го препоръчвам!

Между другото да се чака, за да се започне нещо, винаги е погрешен ход.

Нека действията започнат сега.

Веднъж, след като нарушите инерцията и колелото се завърти, идеята заживява свой собствен живот и се отправя към места, за които дори не сте подозирали, че е приложима. Създава нови възможности…

Преминава бариерите. Неутрализира възраженията и преодолява нормалната логика.

Ако ще действате, направете го…

Ако сам не се убедите, че идеята ви трябва да се вкара в действие, може би след седмици или месеци ще си кажете „ех, ако бях направил“ това или онова.

Един от най-добрите начини да убедите себе си е да обвържете идеята със собствените си пари. Отделете някаква сума от спестяванията си или вземете пари на заем от зет си, отворете си отделна сметка, кръстете я на идеята и похарчете част от парите за реализирането й или за проекта.

Това е обвързване. А обвързването поражда действия.

Поставете си срок – колкото по-кратък, толкова по-добре

Учудващо е колко неща можете да свършите, ако знаете, че трябва да ги свършите.

Едисон често предричал, че ще изобрети това или онова в еди-какъв си срок. Ф. Р. Ъптон, един от най-близките му колеги, споделя:

Много пъти съм си мислил, че Едисон сам и нарочно си създаваше проблеми, чрез преждевременна публикация… така че да трябва да се съсредоточи изцяло върху това как да се самоизмъкне от неприятностите.

Ако ще привеждате идеята си в действие, направете списък с нещата, които трябва да свършите.

След това всеки ден правете поне едно нещо от списъка.

Ако усещате, че не сте в свои води, защото идеята е извън вашата компетенция, идете в библиотеката и прочетете написаното по темата. Или попитайте някого за съвет. Или се запишете на курс. Ако се нуждаете от чертеж, начертайте го, ако ще правите сайт – планирайте го. Ако ви трябва патент, подайте заявление.

Идеята за бодливата тел е била родена отдавна.

Но Джоузеф Глидън прави нещо по въпроса. През 1873 година кандидатства за патент за двуредна бодлива тел, наречена „Уинър“, и натрупва милиони.

Ако се налага да напишете брошура, започнете да я пишете. Ако трябва да се научите да свирите на китара, затворете тази статия и се обадете на учител по китара.

Но помнете: Правете нещо за вашата идея всеки ден.

Включете компютъра си, отворете папките си или разгърнете тефтера си и запишете нещо, инсталирайте си безплатния Evernote или нещо подобно, за да организирате нещата си. И така всеки ден.

Дори и ако се налага само да прегледате какво сте написали вчера, направете го. В края на месеца ще бъдете изненадан колко много сте постигнали.

А в края на годината, направо ще се учудите на себе си – да се надяваме.

„Изгорете платната си“ – няма връщане назад!

Юлий Цезар и други генерали използвали тази техника, когато нахлували в чужда територия. Това било демонстрация за пред войските, която трябвало да покаже, че отстъплението е невъзможно – трябва или да завладеят страната, или да умрат.

Никакви алтернативи. Никакви извинения.

• Какво извинение ще измислите, ако се провалите? Унищожете го.
• Нямате достатъчно пари? ОК, вземете на заем.
• Така вече оправданието, че нямате пари, не съществува.
• Нямате достатъчно време? ОК, унищожете и това оправдание.

Започнете да ставате час или дори два по-рано и работете върху идеята. Вижте още по тази тема: Стъпка №1 от плана Ви за Супер Продуктивност?

Нямате достатъчно знания? ОК, придобийте. Просто „Изгорете платната си!“

Ако имате проблем с продажбата на идеята, направете го сам…

Томас Адамс се е опитал да продаде на голяма компания своята идея за дъвка. От фирмата отхвърлят предложението. Той я произвел и започнал да я продава съвсем сам. С това поставил началото на цяла нова индустрия. Всеки от четирите му синове наследил късмета и успеха на баща си.

Наистина ли вярвате в своята идея?

Тогава защо да оставяте хората, които нито са мислили, нито са се трудили, колкото вас, да станат завинаги нейни собственици?

Атакувайте.

Проявете постоянство…

Всеки има история за това как е родил идея за инвестиция или изобретение, или нов продукт, или нова услуга, или ново приложение на съществуващ продукт, или нов начин за използване на позната услуга, или начин за пестене на пари, или за събитие, или за промоция, или за откритие, или за сценарий, или за книга, или игра, или за видеоигра, или за компютърна програма, или възможност за покупка на имот, или начин за бързо забогатяване, като например продажба на използвано кафе като ароматизатор за заводи, но, уви, никога не е направил нищо за тази идея, но някой друг се възползва и натрупва състояние от това.

И аз, разбира се, имам такава история. Вероятно и вие.

Ето няколко от по-известните:

Джеймс Кларк Максуел предсказва и формулира математически предаването на радиовълните. Но той е математик и като един истински математик, веднъж открил начин за решаване на задача, смята работата за свършена.

Робърт Хук вероятно е открил закона за притеглянето, преди Нютон да формулира своя закон за притеглянето, и теорията за светлината и цветовете, преди да излезе книга на Нютон за оптиката. Но той никога не е довел докрай нито едно свое откритие.

Ото Тицлинг изобретява сутиена, но никога не е поискал патент.

Филип де Брасиер обаче го прави.

НИЩО на света не може да замести упоритостта…

Източник: lifehack.bg