Стефан Пройнов: Езикът на гените. Езотериката е език на душата, който ни говори с думите на сърцето. Тази информация идва по други канали не по традиционните материални, а такива специфични за епохата, в която живеем.
Стефан Пройнов: Когато някой поиска съвет от мен винаги му казвам да не слуша никого освен сърцето си. Някога мъдър човек ми даде този съвет и надживях много изпитания. Преди много хиляди години ние хората населявали нашите земи сме имали различно мислене и комуникация, светоусещането е било различно и с годините се е променяло. А може би някой е движел нашата еволюция и инволюция? Днес археолозите откриват по бреговете на черноморският басейн останки от стари цивилизации и пра стари времена.
Именно такива места като Пещерата Магурата и огромният брой праисторически селища ни дава насока как са живели и каква информация има закодирана в гените ни.
Стефан Пройнов: Повярвайте ми хората, които управляват човечеството днес знаят какво имаме закодирано в гените и те разговарят не с нашите умове, а с това, което е на подсъзнателно ниво. Няма да навлизаме в конспиративната тематика само ще ви дам един пример в природата – праисторическите хора са имали достъп нещо сладко само при откриване на плодове и растения, и мед. Днес когато влезем в един супермаркет обърнете внимание колко рафта със сладкиши има и какво процентно място им е заделено.
Те знаят, че дълбоко в нас на генетично ниво сме програмирани да търсим сладкото и те ни го дават. Ние, които населяваме тази територия наречена България сме на кръстопътят на цивилизациите не само в исторически план, но и духовно и културно. Всеки, който е дошъл по нашите земи или е тръгнал от тук, носи със себе си познанието.
Стефан Пройнов: „Човек може да вземе със себе си познанието и човек може да ни даде само това, което има в себе си”. Лошият човек може да извади от себе си само лошо, той не носи добро, а мъдрият може да извади от себе си мъдрост.
И така на практика Варненското халколитно съкровище доказва, че първи в света не само сме обработвали злато и медта, но сме имали родово общинен строй с доказана йерархия, което си е първата държавност в света. Прототраките са създали много цивилизации, пренасяйки не само генетичното и духовното познание, но и тази държавност следите им са навсякъде – в Шумер, Египет, Персия, Елада откриваме моделът и на Север и на Изток. Хората са мигрирали в търсене на по-добри климатични условия в търсене на храна и в желанието си да оцелеят заради природни катаклизми и природни бедствия. Но винаги са се завръщали към корените след векове дори, но винаги са се завръщали.
Природата винаги е знаела как да погълне материалното и да остави човекът в духовно развитие, но археологията е тази, която открива доказателствата за материалният свят и бит на отминалите цивилизации. Когато природата премахне материалният свят човек гледа с други очи на заобикалящата го среда и вече ползва други информационни канали, светогледът и светоусещането се променят и така духът се засилва, защото духът е по-силен от материята. Тук именно се крият отговорите на въпросите, които задава езотериката. Не е възможно да живеем в материален свят, а да трептим на духовен именно затова древните мъдреци са живели на усамотени места далеч от материалният свят сред природата. Има безброй примери как еди кой си отишъл в пустинята и там се въздигнал и получил друго познание. Нима пясъците не са погълнали древните градове и улици и наоколо не е било само пясък тогава мъдрецът е останал сам насаме със себе си и с божествената искра вътре в себе си.
Нима монаси не са живели в монашески ниши в скалите заобиколени само от природа на трудно достъпни места и са изпадали в уединение и размисли, не са намирали своите прозрения когато са насаме със себе си и всевишният? Във всеки един от нас се крие на генетично ниво ключът за матрицата на древното познание стига ние да открием начинът да я активираме, защото през хилядите години сме живели може би погрешно и страховете ни са ни превърнали в роби на материалното.
Да вземем предвид така наречените прабългари от където са минели все държави са строили те не са дошли като окупатори по нашите земи, а те са дошли като цивилизатори не сме били диваци и варвари както ни втълпяват били сме народ, в който не е имало робство . А само моралът е в основата на редът и справедливостта. Да, строги са били Крумовите закони, но моралът е добруването са били дълбоко заложени в него. Днес ние не можем да направи разлика между свобода на духа и свободия на държание и поведение. Светът се променя и все повече хора се вслушват в гените си, все повече хора усещат онзи вътрешен глас от древността и търсят истината.
За съжаление с лъжа се крие истината за древното познание и с лицемерие се тълкуват доказателствата кой сме и какво сме дали на света. И ако преди хиляди години сме били първите държавотворци и цивилизатори то това познание е било закодирано далеч преди това в нас. То е разнасяно от дедите ни по целият свят и взаимно и заимствано от всички, но е закодирано в нас самите. Трябва да се отърсим от икономическото робство трябва да се отървем от консуматорското си мислене и тогава ще се отключи духовното ни в противен случай вървим пак натам от където сме тръгнали самоизолирано в домовете си, мислейки само за храна като при пещерните хора само дето сме заменили пещерите с апартаменти и къщи по-удобни в консуматорска гледна точка не и в духовна и с хармония с космоса и природата.
Повярвайте ми природата знае как да ни заличи, защото само вземаме без да даваме. Отговорите защо сме най-древният народ оцелявал хилядолетия са в нас самите, но къде е разумът щом сме най-бедната и най-бързо изчезващата цивилизация? Ние сме проблемът на проблемите, но и в нас се крие решението на всички проблеми. И ако езотериката ни нашепва за едни други светове скрили в миналото познание то това познание може да е програмирано в бъдещето ни и къде, ако не в гените ни в дълбоко скритите ни инстинкти за оцеляване?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
