Стефан Пройнов: Най-дръзката фалшификаторска измама! Стефан Пройнов: Тази измама си остава като най-крупната и най-дръзката такава свързана с БНБ. През 1924г. България има остра нужда от пари за да се задоволи вътрешната потребност на държавата ни. Поради икономическата криза по времето на Царство България се вземе важно решение на управителният съвет на БНБ да се поръчат нови емисии банкноти с номинали 500, 1000 и 5000 лева.
Времето ги притиска и трябват спешно да се отпечатат банкноти и от БНБ взимат решение да се пуснат само банкноти от 5000 лв. За първи път се появява историческа фигура на банкнота на БНБ и това е портретът на Христо Ботев затова и банкнотата е наречена „Ботевката”. Държавната печатница започва светкавично да печата парите и само след 45 дни вече поръчката е изпълнена. Така на бял свят през ноември на 1924г. се появяват „ботевките”.
След по-малко от година обаче банкнотите са изтеглени от пазара затова сега са едни от най-редките. Малцина обаче знаят защо се налага изтеглянето им. През 1925г. избухва скандал свързан с фалшификаторска афера в София. Разбита е престъпна група. Ядрото на групата са бивш кръчмар, бивш търговец и бивш банков касиер със солидни познания в сферата на банкнотите. Групата поръчва машини за хартия във Виена дори пускат обява в местен вестник, че спешно търсят инженер-експерт по печатарска техника. Така двама от групата са обучени да работят с най-съвременната печатарска техника за времето си. След завръщането си в България сформираната група фалшификатори се залавя за работа. Имитират се новите банкноти от 5000 лева с портрета на Христо Ботев, които по тогавашен курс се равняват на около 36 щатски долара. За кратко време са отпечатани почти 10 000 броя фалшиви банкноти.
Качеството на фалшивите банкноти е неоспоримо – банкнотите са били с толкова високо качество, че на практика са били неразпознаваеми и от най-големите експерти в БНБ дори. За да не бият на очи и да не предизвикват съмнение в хората, фалшивите банкноти прилежно преминават през процес на обработка за стареене.
Използвали са различни техники за застаряване дори са използвали разтвори на съдържащи азот подобни на днешната амониева селитра от която леко пожълтява хартията. Всякакви методи за намачкване, прегъване и обриване. За да приличат все едно са били в употреба и заедно с други употребявани банкноти са пуснали в търговската мрежа. Фалшифи