Един от големите умове на Средновековието, философът и теолог Тома Аквински се ражда около 1225 или 1226 година в Южна Италия.Точната дата на раждането му е неизвестна. Определяща за биографията на Тома става интелектуалната среда на епохата и участието, което той взема в дискусиите за светогледа във времена на сблъсък между различни традиции и зараждането на нови начини за опознаване на света.
Изкушението на Тома Аквински
Бащата на Тома, Ландолфо е граф на Аквино – област в Кралство Сицилия (днешен Лацио в Италия). Благородническото семейство е в роднински връзки с император Хенри VI, кралете на Арагон, Кастилия и Франция. Когато е на пет години, Тома е изпратен в бенедектинския манастир Монте Касино. Между 1239-1243 година учи в университета в Неапол. Там се сближава с монасите от ордена на доминиканците и решава да постъпи в редовете му. Семейството му обаче се противопоставя на това желание и братята му изпращат Тома на заточение в крепостта Сан Джовани. Според някои сведения на това място той прекарва около 2 години. По време на заточението си Тома има възможността много да чете, като определено се фокусира върху философски трактати. Така или иначе, заточението не е в състояние да промени решението му и в крайна сметка родителите на Тома се налага да се примирят с желанието му да облече расото.
След това Тома известно време учи в Париж, а в Кьолн става ученик на Алберт Велики, който още по това време се смята за един от най-великите умове на епохата. От 1252 година започва да преподава в Париж, където пише и първите си трудове: „За съществуването и същността „, „За природните начала „, „Коментари на „Сентенциите““ (Сентенциите са труд на схоластика Петър Ломбардски).
През 1256 година Тома получава магистърска степен и през следващите пет години води диспутите „За истината“. Пътува из много университетски центрове, пише много, а от 1265 година се заема със създаването на „Сума на теологията“. През последните години от живота му се случват екстатични пристъпи, по време на един от които му се разкрива великата тайна, в сравнение с която всичко написано до този момент му се струва нищожно. По тази причина на 6 декември 1273 година той прекратява работата си по „Сума на теологията“.
Тома Аквински почива на 7 март 1274 година в абатството Фосанова, докато пътува за Лион, където на 1 май 1274 година трябва да започне Втория лионски събор, свикан от папа Григоий Х. Последният му труд става коментар по „Песен на Песните“, записан под диктовката му от монаси на абатството, където прекарва няколко седмици на легло, преди да почине.
На 18 юли 1323 година Тома Аквински е обявен от папа Йоан XXII за католически светец. Смята се за покровител на католическите университети, колежи и училища.
Триумфът на св. Тома Аквински
Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на схоластичната философия. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Въпреки това сам никога не се е възприема като философ и критикува философите, които той оприличава на езичници, които винаги попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но при последвалия бавен упадък на схоластиката постепенно се загубва и Томизмът. Все пак и днес философската мисъл на Тома Аквински се приема радушно и в некатолическите и дори в нехристиянски общности. Това се дължи на метода му на работа, силно рационален и отворен за източници и допълнения от всякакъв род.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.