Умирате за сладолед? Преди 100 години това е било реална възможност. Преди да бъдат официално забранени през 1926 заради ролята си в разпространението на туберкулоза, сладоледите обикновено се предлагали в плитки чаши, които рядко били забърсвани, да не говорим за измивани, между различните клиенти.
И все пак сладкото изкушение си струвало риска. През 17-и и 18-и век сладоледът бил привилегия запазена само за най-богатите, символ за висок социален статус, подобно на бутилка шампанско Крюг в наши дни. Според разписка от 1828 година 1 кг сладолед струвал на дука на Норфолк еквивалента на 50 британски лири. Сладкарите правели всичко по силите си, и дори предлагали подкупи, за да запазят търговските си тайни.
Това, което се опитвали да скрият, е колко прост в действителност е производственият процес: с шепа съставки, малко лед, сол и известни усилия можело да се приготви богато разнообразие. И все пак скучната стара ванилия си остава най-популярна и до днес.
Интересното е, че нашите предци се наслаждавали на сладоледи с краставица и карамфил.
Който и вкус да предпочитате, понякога е лесно да прекалите – преживяване, което предизвиква пулсираща агония, познато като “замръзване на мозъка”. То се дължи на бързото охлаждане на предната церебрална артерия, която се разширява и свива. За щастие лечението е просто – поставете език на небцето и се опитайте да затоплите нервите.
Източник: asenovgrad.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
