Стефан Пройнов: Господ Бог не си играе на зарове, но Исак Нютон не ни казва за това?

в История/Любопитно/Религия

Стефан Пройнов: Господ Бог не си играе на зарове, но Исак Нютон не ни казва за това?
Стефан Пройнов: Ако пречупим законите на Исак Нютон през по-съвременен поглед можем да открием, че тези закони са свързани с Космични такива, окултни и езотерични. Можем да усетим, че в тях се намеква и за божествените закони за които рядко се замисляме. Ако в доста религии се казва, че чистата енергия – божествена енергия е Любов то в някои екзотерични науки се твърди, че божествената енергия е движенето, а обратното е покоят на телата. То навсякъде се говори за вечната борба за доминиране на злото и доброто и за баланса между тях.

Стефан Пройнов: Кой е Исак Нютон, наричан „най-великия и най-влиятелния учен, живял някога на Земята“? Той е останал в историята с революционните си научни открития. Нютон е известен като физик, математик, астроном, философ, алхимик.

Стефан Пройнов: Малцина знаят, че Нютон е бил и богослов именно тук правим и връзката му с божествената енергия и науката за Бог.

Стефан Пройнов: Излишно е да напомняме, че всички велики гении са били религиозни и така са достигали чрез силната си вяра до акашиевите записи. Да припомним някои от законите на Нютон:

„Всяко тяло остава в състояние на покой или на равномерно праволинейно движение, докато не е бъде принудено да излезе от това състояние от силите, които му въздействат“.

Първи закон на движението на Нютон: „Ако предположим, че във всяко тяло има консервирана енергия в него текат процеси и тази енергия си взаимодейства с други такива, който могат да го извадят от състояние на покой“.

Нютон много добре е знаел това, защото е отраснал във ферма и познава добре плодовете и зеленчуците, в който има натрупана слънчева енергия например.

„Сила, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата : F = m.a“ Втори закон на Нютон (F = ma , където силата „F” се измерва в нютони , масата ”m” в kg, а ускорението ”a” в m/s 2.)

Във вторият закон той потвърждава, че във всяко тяло има съпротивителни сили, който са вид енергия, но тя казва директно, Че архитекта на вселената е във всичко, което ни заобикаля.

„Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.“

– Трети закон на Нютон, но понякога онзи покой в душите, онази ленност някак си не се пробужда и злото надделява именно заради онази добродетел в делата ни, която възпира да се противим.

Стефан Пройнов: „Казваме на децата си да не бъдат зли и ако някой ги удари те да не отвръщат по същият начин, защото ако аз съм лош и ударя някого – добър човек и той ме удари ще бъде ли по-добър от мен”?

В Библията Лука6:29: „Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си”.

Тук с морал и възпитание ние нарушаваме третият закон на Нютон. Това е избор, който правим и привидно, ако изглежда, че нарушаваме третият закон на Нютон то ние разчитаме на онези сили и енергия за които Исак Нютон премълчава. За онази енергия, която говорим, че се натрупва в „Кармата”. Тази вътрешна енергия може да бъде натрупана за секунди, а после поколения да чистят малко по малко десетилетия и столетия стореното.

Докато балансът се възстанови, което навява на мисълта, че някой действия нямат равно по сила противодействие, защото всичко тече и се променя. Например в този свят, ако някой социална общност е подложена на терор и натиск, но БЕЗДЕЙСТВИЕТО И АПАТИЯТА Я ПОТИКВАТ КЪМ ЛЕННОСТ и няма движение то Правителството налагащо терор ще продължава да налага онези сили на натиск. Ако обаче социумът изпуска тази кинетична енергия на части и само от време на време малки групи негодуват разделено така енергията се освобождава малко по малко. На практика практиката доказва, че Третият закон на Нютон не работи така когато става дума за енергия било то и психокинетична.

Стефан Пройнов: Идеята, че телата падат на земята, защото земното кълбо ги притегля с някаква невидима сила, изобщо не е нова – за съществуването й са подозирали още в древността, например Платон е размишлявал по темата. Как обаче да бъде измерена силата на това притегляне? Дали е еднаква навсякъде по земното кълбо и колко надалеч действа? Тези въпроси са тревожели учените и философите далеч преди Нютон да изведе закона за всеобщото притегляне. И така земното претегляне както наричаме това явление може би в други измерения е различно, на други планети и в космоса е с различни параметри.

Стефан Пройнов: през 2004г в Американското патентно ведомство има вписан антигравитационен двигател като патент. Какво ще кажете за това?

Стефан Пройнов: Самият Исак Нютон се ражда в селцето Улсторп при Колстъруърт, в Линкълншир на 4 януари 1642 година*. Баща му почива преди да се роди. Майка му, скоро след смъртта на съпруга си, ражда преждевременно и така на бял свят се появява малкото хилаво момче, което кръщава Исак (на английски се произнася като Айзък). Заради преждевременното раждане смятат, че Исак няма да живее дълго, но Нютон опровергава всички страхове – доживява до дълбока старост.

Стефан Пройнов: Ние хората едвам познаваме видимият свят и всичко, което можем да пипнем и да вкусим, да видим и да усетим с рецепторите и сетивата си е нашият свят, но в Библията ни говорят за друг свят божествен и духовен, който почива на други закони и закономерности за които днес не сме дорасли и не случайно църквата като институция се е борила срещу учените, които под въпрос са поставяли духовните и църковните догми и правила и наложни схващания. Така се раждат някой тайни общества, които са достигнали до скритите познания.

Стефан Пройнов: Тук искам да цитирам един друг по-съвременен гений, цитатът е част от писмо на Айнщайн, адресирано до Макс Борн, един от бащите на квантовата механика. Пълната фраза е: „Квантовата теория дава много, но това едва ли ни доближава до старите тайни. Аз, във всеки случай, съм убеден, че Той не играе на зарове с Вселената“. Днес сме свидетели как хора умеещи да материализират чистата невидима енергия около нас в предмети. Учените твърдят, че черните дупки засмукват материя и я превръщат в чиста енергия и обратната страна на тези необясними за нас малките хора факти. Тук се появява и струнната теория която обяснява за енергията в телата.

Но какво става с познанието скрито в нас след като се превърнем пак в енергия дали това не е отделна енергия непозната за нас, която е неразрушима и къде отива тя, защото някой черпят от онова древно познание, което надживяло не един свят? Много науки и закони отговарят на времето си за да сложат ред в хаоса, но към този момент на съществуването на човечеството след години учените ги доразвиват или отхвърлят изцяло. Ето и тук виждаме третият законът на Исак Нютон свързан с тайните общества и Божественото познание и как се крие от нас.

Човешкият ум е прекалено малък за да види закономерностите на законите на архитекта на вселената. Вгледайте се в природата както Исак Нютон се е вглеждал във тяхната ферма и ще разберете, че има ред в хаоса, но по други закони едно е ясно ”че Господ Бог не си играе на зарове”.

Стефан Пройнов: Исак Нютон е изучавал богословието и е познавал в детайли някой от божествените закони, но не ни е дал тях, а тези, които да използваме в материалният свят – видимият, но е оставил вратички за тези, които гледат с други очи на света.

Стефан Пройнов: На практика става дума за екзотеричната и езотеричната страна на едни закони. Но както казано: “ И най-голямата идиотска постъпка си има своето философско обяснение“.

Търсете отговори но понякога отговорите са прости и нютон ни е дал това, а който има очи да види ще види .


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ