През ХІV в. по заповед на българския цар Иван Александър (1331-1371) хрониката на Симеон Метафраст от Х в. е преведена на български. Изглежда, именно по заповед на царя, навсякъде в гръцкия текст, където пише за „склави“ (славяни) и „Склавска земя“ (Славянска земя), българския средновековен преводач е бил задължен да маха гръцката дума “склави” и да пише на нейно място „българи“ и „Българска земя“.
Това е най-конкретният пример от историята, на основата на превод от гръцки на старобългарски, че „склавите“, който познаваме и под формите „словени“, славяни“, „славини“, са били нещо различно в исторически план от българите, но към ХІV в. за царския преводач на историческата хроника от Х в. на Симеон Метафраст, те вече са асимилирани от българите и затова той при превода подменя гръцкото „склави“, което има също значение „роби“, и пише само „българи“.
Симеон Метафраст (на гръцки: Συμεών Μεταφραστής) от втората половина на Х век, наричан и Симеон Логотет, е византийски държавник (логотет), църковен писател-хронист, поет, историк и агиограф. Роден е в Константинопол, където и умира. Симеон е известен като обновител на житийната литература, която метафразира (преразказва) и така много от неяснотите в старите жития са преобразени в нова, изящна и достъпна форма. Славата на Симеон като метафраст е много голяма, за сметка на способностите му като историк, които са слабо познати.
Симеон Метафраст е автор на вселенска хроника, в която известията за българите започват от времето на император Константин ІV Погонат.
Според Симеон Метафраст, българите превзели земите на юг от Дунав като се отделили от съплеменниците на север от Дунав и първоначално се заселили около Варна…Сиреч, Аспаруховите българи се отделили от онези отвъд Дунав българи, както впрочем отдавна знаем от „Именникът на българските князе“…
Тук привеждаме факсимиле от издаденият през 1905 г. в Петербург старобългарски превод от ХІV в. (по молдовски препис от ХVІІ в.) на историческата хроника от Х в. на Симеон Метафраст
Източник: nabore.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
