На 8 срещу 9 юни 1923 година в България е извършен държавен преврат под ръководството на Военния съюз. Правителството на Александър Стамболийски е свалено. На власт идва коалиционно правителство, начело с проф. Александър Цанков.
Още на конгреса си в края на 1922 г. Военният съюз взима решение за отстраняване на Стамболийски заради фашистки методи на управление. По това време Военният съюз е разпуснат, но обединява много действащи и запасни офицери и активисти на ВМРО. Страхът от преврата и хаоса, който може да настъпи, стабилизира позициите на земеделците. На предсрочните парламентарни избори през април 1923 г. БЗНС получава 212 места в парламента от 245 възможни. Независимо от категоричната победа, Стамболийски изпада в политически вакуум. Задълбочават се конфронтациите с някои партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора. БКП също като Военния съюз определя правителството на БЗНС като „фашистко“.
Веднага след съставянето на новия парламент в началото на месец май, Военният съюз започва усилена подготовка за бърз преврат. Действията са съгласувани с цар Борис III и ВМРО. Свалянето на земеделското правителство започва в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Цанков по обяд на 9 юни.
Кой е Александър Цанков?
Александър Цолов Цанков е професор в Софийския университет, икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI и XXII Народно събрание. Министър на народното просвещение (15 май 1930 – 29 юни 1931).
Негови съвременници и изследователи го определят като човек на крайностите: фанатичен националист, амбициозен и властолюбив, германофил, твърд привърженик на националсоциализма и хитлеристка Германия. В същото време е и противник на нацистката расова теория. Но ако по това време са съществували всички обстоятелства за появата на пълномащабен фашизъм, то Цанков би бил идеалният фюрер, а в ОСТА Рим-Берлин-Токио да присъства и София като втори или трети важен център, смятат редица изследователи.
В битието си на крупна политическа фигура Цанков има и достойни прояви. Той е сред тези, които се обявяват против депортацията на българските евреи, но трябва да се отбележи, че е бил в опозиция, когато се обявява в тяхна защита. И изхождайки от цялостния му политически профил, някои изследователи предполагат, че ако е бил министър-председател по време на Втората световна война, съдбата и на българите, и на евреите щеше да бъде различна: пълна подкрепа за Хитлерова Германия и участие на българските военни части в реални бойни действия срещу Русия, Великобритания и САЩ; в това число и депортация на българските евреи към лагерите на смъртта.
Управлението на Александър Цанков като потвърждение на поговорката „От трън, та на глог”
Вместо очаквания мир и спокойствие, управлението на превратаджиите от 9 юни стъписва България и света с непознати за времето си кървави репресии. Екзекуторът на „фашиста“ Стамболийски се доказва като още по-голям фашист и изпада в същата изолация като предшественика си, но вече и в международен план.
Малко след началото на Цанковото управление избухват Юнското и наложеното от Коминтерна Септемврийско въстание, потушени с особена жестокост от военни, полицейски и паравоенни части, известни повече като „шпицкоманди“. Извършени са нечувани за онова време издевателства не само над пленените въстаници, но и над мирното населени във въстаналите райони.
През януари 1924 г. правителството приема и Закон за защита на държавата, а БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз са обявени извън закона.
Така започва редуването на бял и червен терор.
В отговор на рестрикциите, през април 1925 г. екстремистки дейци на БКП прострелват смъртоносно народния представител от Демократическия сговор ген. Константин Георгиев, а след това извършват и атентата в църквата „Света Неделя”. Сред ранените е и Александър Цанков.
На терористични актове Цанков отговоря с още по-голям и непознат за тогавашния свят терор: масови убийства без съд и присъда на комунисти и други политически опоненти. По време на априлските събития, наричани още „белия терор”, са погазени редица граждански свободи, започват масови репресии срещу интелектуалци. Агенти на властта извършват многобройни среднощни отвличания, брутални изтезания и убийства, някои от които направо на улицата. Повечето от тези деяния правителството приписва на така наречените „неотговорни фактори“. Всъщност, „неотговорните фактори“ представляват екзекуторски групи от запасни офицери, полицаи и дейци на ВМРО. Групите са под прякото ръководство на генерал Иван Вълков, а редови военнослужещи погребват труповете в Илиянския форт.
Сред жертвите на „белия терор“ са и Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст.
Репресивните действия на правителството на Цанков водят до нов „червен терор“ – групи от анархисти, комунисти и леви земеделци извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак.
Вътрешната политика на Цанков води до твърд външнополитически бойкот. Лондонски и парижки банки отказват да опуснат заем за стабилизиране на изтощената от войната България. Успява да постигне нормални отношения единствено с Бенито Мусолини.
Съседните балкански държави и покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че реваншистката политика на Цанков може да се изрази и във военна агресия. Сърбия струпва военни части на границата с България. Преследвани от Цанков комунисти и земеделци търсят убежище в съседни държави. България е неспокойна, напрежението непрекъснато ескалира. Никой не е сигурен за живота и бъдещето си, дори политическите партньори на Цанков.
Извършваните кръвопролития постигат единствено засилване авторитета на комунистическата партия, предизвикват разпад на управляващата коалиция. Цанков се опитва да предотврати неизбежното му изваждане от властта, но не получава подкрепата на армията. И през януари 1926 г. е отстранен от премиерския пост от умереното крило в Демократическия сговор, но остава в политиката. През 1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което през 1934 г. е забранено заедно с останалите политически партии.
Александър Цанков е един от тези, които заслужиха смъртната си присъда, но успяха да я избегнат.
Приближаването на Червената армия към Балканския полуостров задейства инстинкта за самосъхранение у Цанков. Успява да избяга със семейството си от България дни преди преврата на 9 септември 1944 г. Формалният повод е съставеното на 2 септември правителство, оглавявано от земеделеца Константин Муравиев. Според изследователи, Цанков се страхувал от отмъщение заради преврата на Девети юни и убийството на Стамболийски, и това е причината да емигрира. Други твърдят, че подобна версия е несъстоятелна, тъй като е имало време и възможност да бъде елиминиран и преди това.
Първоначално Цанков се установява във Виена. Седем дни по-късно на власт идва Отечествения фронт. След още седем дни Цанков формира Антикомунистическо българско национално правителство в изгнание, подкрепено от нацистка Германия, въпреки че часовникът вече отброява последните дни и месеци от пълната й капитулация. Недю Недев в своята книга за Цанков описва детайли около неговото задгранично правителство. При формирането на българска войскова част в рамките на SS, при нелеп инцидент българи разстрелват българи във финалните дни на войната и на стотици километри от родната. Безсмислени жертви в името на безсмислена кауза.
На какво е разчитал Цанков, търсейки подкрепа от вече мъртва сила, не е известно. Но след капитулацията на Германия се предава на американската армия. Предполага се, че заслугата му за спасяването на българските евреи му е осигурила благосклонното отношение на американците. Никой не е поискал неговото депортиране и така Цанков да се разминава със заслуженото възмездие.
На 1 февруари 1945 г. Народният съд го осъжда задочно на смърт, на 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество.
Не му е повдигнато обвинение за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ още от 1896 г., въпреки че има правно основание. Правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия в последния ден преди 9.09.1944 г. и по силата на този акт, Цанков се превръща в предател и изменник.
Цанков живее в Австрия до 1949 г., след което заминава за Буенос Айрес, Аржентина, и остава там до края на живота си. Умира на 27 юли 1959 година.Там пише две мемоарни книги, които след 1990 г. са издадени в България.
Александър Цанков бе осъден от Народния съд и реабилитиран от Държавна сигурност.
В своя реч след „априлските събития“през 1925 г. Цанков заявява: “ Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае”.
И наистина-историята оправда Александър Цанков. По време на управлението на Жан Виденов Върховният съд отмени постановленията на Народния съд.
През 1995 г. Главният прокурор на Република България Иван Татарчев отправи предложение към Върховния съд за отмяна на присъдите, постановени от Народния съд.Поддържа се искане за признаването на осъдените лица за невинни.
С решение № 172 от 26 август 1996 г. Върховният съд в състав – председател Мелкон Мелконян и членове Марин Чернев и Пламен Томов отмени присъдите (с особено мнение на съдия Пламен Томов) на Първи състав на Народния съд. С Решение № 243 от 12.04.1996 г. на Върховния съд са отменени и присъдите на Втори състав на Народния съд.
Оневинени са 124 от 126 осъдени лица.
Кои са хората, отменили постановленията на Народния съд?
Мелкон Мелконян е бил агент на Държавна сигурност, вербуван още през 1977 година под псевдоним „Богомил”.
Пламен Томов Томов – съдия във Върховен касационен съд, също се оказа секретен сътрудник – осведомител към ДС и военното разузнаване (псевдоним „Вихър”).
Марин Дончев Чернев е избран за член на Върховния съд на Народна Република България през 1986 година на заседание на Народното събрание, по предложение на Станко Тодоров.
Любопитна подробност: Покойният вече Мелконян е бил член и на съдебния състав, потвърдил присъдата срещу Тодор Живков на втора инстанция.
На 28 октомври 1993 г. петчленен състав на Второинстанционния съд с председател Мелкон Мелконян потвърди присъдата на Тодор Живков, но я намали на 1 година и 6 месеци, и превърна в условна присъдата на Милко Балев. Същият ден съдията-докладчик Румен Ненков бе заявил пред медиите, че е приложил закона и ще спи спокойно, а Тодор Живков вече може да разчита единствено на „президентска милост”. От своя страна Т. Живков заяви, че нито ще иска, нито ще приеме помилване, защото то се дава само на извършилите престъпление, а той не е бил извършил такова.
Мелконян попадна в полезрението на обществеността и с оправдателната присъда за Максим Стависки, която също му донесе печална слава.
Източник: mejdu-redovete.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
