Историята на Ботевия четник Димитър Запрянов Батов разказа потомъкът му Георги Владов. Родът е от чирпанското село Ценово, наричано тогава Кайматлий. Там паметта на бунтовника е почетена с паметник, издигнат за 100 годишнината от гибелта на войводата и съратниците му.
Роднинската ни линия произхожда от брата на Димитър – Петко Запрянов, роден през 1834 г., прадядо на майка ми. От нея знам, че откакто се разбрало за разгрома на четата, дядо Петко всяка надвечер излизал пред вратата на къщата, пременен. Чакал пристигащите с влака от Чирпан и Стара Загора да пита не са ли чули нещо за брат му. Не искал да вярва, че Димитър е сред загиналите. Мислел, че е жив и все някой ден ще си дойде, разказва Георги. За пра-пра дядо си той знае най-вече от разказите на майка си Марийка, която пък ги чувала от дядо Петко.
Друг източник са изследванията на доцент Иван Бошнаков от Стара Загора. По негови сведения, в Чирпан Димитър се срещал с Левски в къщата на Георги Данчов – Зографина и бил деен участник в организирания революционен комитет. Разбрал обаче, че турците следят комитетските хора. Поради опасността от арест забягнал във Влашко. Решил, ако не може да се включи в някоя от организираните там чети, да замине за Русия, да учи за офицер. Затворил шивачницата си в Ценово и заминал за Румъния. От материалите на доц. Бошнаков знам, че като отишъл отвъд Дунав, дядо Димитър станал куриер на секретната поща на Левски, докато Апостола бил в Румъния. Установил се сред хъшовете и, когато Ботев почнал да набира четници, писал се веднага. Името му фигурира в тефтерчето на войводата, сред хората от Старозагорския и Сливенския край, обяснява Георги Владов.
С четата Димитър Батов преминал Дунав. След погрома на Околчица и смъртта на войводата, оцелелите решили да се разпръснат. Ценовецът попаднал в групата на Георги Апостолов от Стара Загора. Поели към родния край, с надеждата да се скрият по домовете си. Край село Ритлите в местността Рашов дол, обаче били надушени от турска потеря. Обкръжили ги в една кошара и след лют бой избили всички 12 човека. Набучили главите им на колове и ги изложили пред кръчмата в Скравена за назидание. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят 10 от главите и още същата вечер жените от селото ги измили, увили в платно и погребали в двора на църквата. Главата на пра-прадядо ми вероятна е сред тях, допуска Георги Владов. Можело обаче да е и един от двата зловещи трофея, взети преди това от башибозушки главатар, за да се гаври с тях в селото си.
Погребаните в Скравена глави на 3 юни 1930 година, по предложение на поп Георги, са извадени и изложени в специална витрина в църквата. През 1982 година съхранените останки на героите са преместени в специално изградената костница по проект на архитект Росица Грънчарова, скулптора Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.
Източник: izvestnik.info
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
