Стефан Пройнов: Може би Господ Бог в нас не е само любов. Създадени сме по образ и подобие, но с дар свободна воля. Свободната воля е тази от която зависи всяко наше действие и бездействието ни при липсата на воля. Може би Господ Бог в нас е действие.
Без действие нищо не се случва, нищо не се променя, нищо няма да се случи. Бог е действие и всичко е тук, сега и веднага, всичко е в този миг, само след миг вече всичко е история, всичко, което си прочел досега е в историята, всичко е минало. Времето тече и ние избираме дали да бъдем пасивни или активни, дали да изковем нашата история, дали да променим съдбата си и тази на света около нас.
Светът около нас движи се независимо дали го виждаме или не, всичко е движение във вселената, в космоса и дори във вътрешният ни свят. Това ще ви го кажат всички учени във физиката – телата се движат, движат се планетите, атомите, светлината, дори във мрака има движение, вижте струнната теория за енергията, която пулсира около нас, но ние не я виждаме.
сичко е движение в нас и около нас и ние сме час от едно абсолютно движение, а движението е промяна в тленното и нетленното дори. Там където е Оргонът, там където в природата всичко е движение. Малки са умовете ни за да си обясним, че дори в хаосът има ред и закономерности, но всички закони са подчинени на движението на действието. Археологията ни дава отговори за исторически събития и действия в дадени епохи преди нас назад във времето, но това са хипотези стъпили на някакви факти, които рисуват в съзнанието ни не е истина, а гледна точка.
Остава нетленното, но онова мистичното не остава и миг на едно място. Един от първите, които ни дават фокусът върху движението е Хераклит той казва: „Всичко тече и нищо не остава”, негови са думите „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река.” Ние определяме действията си дали са добри или не, ние решаваме. Интересното е, че дори гибелта на Хераклит през 470 г преди новата ера също доказва нашите съждения за изборът и волята за действието добро или зло.
Интерес представлява смъртта на Хераклит. Според Диоген Лаерций, който описва историята на древните философи, Хераклит бил болен от воднянка или бъбречна инфекция с подуване на стомаха. Философът се лекувал чрез намазване на тялото с кравешка тор. Една вечер излязъл по улиците на Ефес, неговите съграждани го помислили за чудовище и го убили с камъни.
Според Диоген Хераклит „учудва“ още от ранното си детство. Диоген разказва, че като момче Хераклит казал, че „не знае нищо“, но по-късно твърдял, че „знае всичко“. Негово е твърдението: „Нещата, които могат да бъдат видени, чути и научени, са тези, които ценя най-много.“
Стефан Пройнов: Нещата, които виждаме се пречупват през призмата на познанието, което сме натрупали и така се раждат различните гледни точки, но къде е истината? През животът си всеки един от нас се променя, променя се светоосещането си за заобикалящата го среда. Променяме желанията си, навиците си ценностната си система, всичко е движение около нас и всичко се променя. Може би тази Божествена искрица, която носим в нас е тази,, която побутва волята ни за действие или бездействие и ние сами ковем съдбата си тук, сега и веднага. И всеки хвърлен камък не може да се върне всяка казаха дума – обида или хула не може да се извини. Казват, че думите по някога изречени от нас нараняват по-лошо от нож дори. Казват, че мислите пораждат думи и действия, а действията пораждат делата ни и навиците, а делата ни са тези, който създават битието ни, а то определя съдбата ни.
Ако всички сме по-разумни в делата си, в изказът си може би светът ще бъде далеч по-добро място за всички нас. Ако всички ние ЗАЕДНО бъдем единни в едно желание и действие за нещо добро, злото няма да може да доминира над нас. Бог ни е дал свободна воля за да избираме дали да вярваме или не дори за да действаме или не. Едно обаче чисто статистически може да се види, че тези, които управляват света са една много малка час, но те действат не са в покой. Те управляват съдбите ни, защото действат в своята угода не във вашата, а Господ Бог ни е дал методът за противодействие, но ние някак си не работим за добруване, а за оцеляване.
Просто всичко, което ни трябва е там около нас и в нас, но как ще използваме времето, което ние дадено зависи от нас самите. И ако предположим, че злото управлява света ние с нашето бездействие се превръщаме в съучастници и всяко едно действие или бездействие е миг, който не можем да върнем. Единствено, което остава след нас са делата ни – това, което откриват археолозите днес като руини и артефакти на древни народи. Нашите действия днес оставят отпечатък във времето утро, но те са сега и веднага, те са миг, който във следващият миг вече е история.
Търговските пътища в древността по който са се движели хора и товари са използвали монетите за разменна единица и често на тези монети има послание кой какво е направил – сграда или победил в битка, кой е построил храм или е починал, но тези дела са изковани в монети, които днес ни разказват за движението в даден културен слой, в коя епоха и кога точно така днес учените историци и археолози датират най-точно кога е имало историческо движение в дадена епоха на това място. Това са онези мигове, които са фиксирани за да ни разкажат за действията в онези епохи.
Стефан Пройнов: Това е една гледна точка за нумизматиката, която ни дава възможност да проследим действието на древните и да пътуваме във времето назад преди хиляди години дори. Но ни навежда и на философски размисли за нашето време тук и сега за нас самите.
Древните са се кланели на стотици Богове, други са били неверници, трети варвари, но светът е не е спрял своето движение дали Херодот е бил прав, че „Всичко тече, нищо не остава” аз не се наемам да оборя, но знам, че всяко действие поражда друго действие и така динамиката е навсякъде около нас, а Монетите просто говорят за онези динамични времена.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
