Египтяните, които са приели християнството още в началото на новата ера, пазят и днес първообраза на вярата от годините на нейното създаване. Коптите приели християнството още през 1-ви век от апостол Марк и пазят вярата си и до днес в ислямски Египет.
Коптите са преки потомци на фараоните. Техният език е запазен и до днес и се използва при богослужението. Днес коптите са 8-10 процента от населението на Египет. Те не участват в управлението на страната, но държавата не им пречи да изповядват свободно вярата си.
В сърцето на старо Кайро е разположен най-големият коптски квартал. Храмът там се нарича “Св. Марк”. Апостол Марк е един от четиримата евангелисти, пристигнал в Александрия, за да проповядва християнството. Той бил убит от римляните, а коптите го приемат за свой първи патриарх.
Новата религия се разпространила бързо в Египет. От една страна това се дължало на близостта до Светите земи. От друга страна пък, новата вяра била близка до старата – хилядолетия египтяните вярвали в смъртта и възкръсването на бог Озирис.
Египетската коптска църква спада към източния клон на християнството, което ще рече, че сме едноверци. Има обаче доста разлики както в богослужението им, така и в основите на вярата. Коптите не приели човешката същност на Христос, а само неговото божествено проявление. Формата на кръстовете им също не е традиционна – те са ориентирани в две посоки, така че от всяка страна се виждат като кръстове.
Коптите постят през по-голяма част от годината и задължително се изповядват и причестяват.Те празнуват Коледа на 7 януари /както в Русия и Сърбия/. Все пак коптите са съхранили и някои юдейски обреди като обрязването, а при кръщаването се татуира малко кръстче на китката на дясната ръка. А начело на църквата стои патриарх.
В Египет е пълно с джамии, а християнските храмове са почти незабележими. И въпреки това, египетските копти пазят вярата си с решителността на древните си праотци.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.