Свещеният Граал е един от най-мистичните обекти в историята на човечеството. Според християнството – това е съдът, от който за пръв и последен път пие Иисус Христос по време на Тайната вечеря. Граалът се смята за едно от най-важните оръдия на страстта. Според една от версиите – Йосиф събира в този съд последните капки кръв от разпнатия Божи син. Твърди се, че той има чудодейна сила да лекува всякакви рани и болести. При всички случаи Граалът има много голямо въздействие върху митологията и историята, участвайки дори в мита за Крал Артур, където е споменато, че той е открил „ Златния граал“ или „Бокала на живота“, носейки го в Камелот.
Дори днес Граалът продължава да вълнува милиони хора, смятайки се за може би най-мистичният символ на християнството. Действието на много популярни книги и филми като „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, „Шифърът на Леонардо“, „Монти Пайтън“ и други се върти около мистерията на Граалът.
Граалът
Смята се, че който го притежава, ще има извънредна сила. Много групировки, включително Тамплиерите, имат претенции, че той им принадлежи. И до ден днешен обаче се търси автентичният предмет, който би трябвало да е свещената чаша на Иисус. Според някои източници Граалът е пазен в замъка Мунсалвеше, поверен на Титурел, първия граалски крал. Някой, най-вече монасите от Монтсерат, са идентифицирали замъка с истинския храм в Монтсерат в Каталуния, Испания. В други истории се твърди, че Граалът е заровен под Рослинския параклис или около Гластънбъри Тор. Предположенията за неговото местоположение са много (над 200 ищеца претендират, че притежават истинският Граал), но повечето експерти смятат, че той или не съществува, или е отдавна изгубен.
Въпреки това все още много хора вярват, че истинският Свещен Граал се намира в катедралата във Валенсия – третият по големина град в Испания. От всички възможни спекулации къде е автентичният дом на тайната реликва се смята, че има най-голяма вероятност той да е именно тук. Заради популярността си на съхранител на религиозния обект – катедралата във Валенсия ежегодно привлича стотици хиляди поклонници и дори е призната донякъде от Ватикан, тъй като предметът, за който се твърди, че е Светият Граал, е използван церемониално от папа Йоан Павел II и папа Бенедикт XVI.
Самият Свещен Граал във Валенсия представлява чаша с две масивни златни дръжки и поставки обсипана с перли, смарагди и рубини. Всеки, който е гледал третият „Индиана Джоунс“ знае, че би трябвало тази чаша да е изключително проста, най-вероятно дървена, защото едва ли Иисус е щял да пие от толкова скъпо изделие. Това обаче е така, защото истинската реликва всъщност не представлява тази скъпа украса – истинският Свети Граал е само парчето, направена от ахат, най-отгоре, което се използва за върха на тази чаша, направена и украсена много по-късно – някъде около Средновековието.
Истина или мит?
Не е сигурно обаче как Граалът е пристигнал от Йерусалим във Валенсия. Смята се, че Свети Петър, първият папа, я е донесъл в Рим. Когато обаче император Валериан започнал да преследва християните през III век, Граалът е занесен в Хуеска, Испания, защото не е бил повече на безопасно място в Рим. От там насетне пътят му се губи и намира многократно, като реално никой не е способен да докаже къде легендата, историята и истината се пресича. Вярва се обаче, че след множество премествания автентичният Граал намира своя дом в катедралата във Валенсия през 1424 година, където после пак изчезва и се завръща през 1939 година.
Въпреки че няма категорични доказателства – най-много източници и данни говорят, че именно тази чаша е най-възможно да бъде Граалът. Археологическата оценка на чашата потвърждава, че произхода й е от Близкият Изток някъде между 1 и 2 век преди новата ера, което съвпада с очакванията за автентичният произход на чашата.
Дали обаче това е истинският Свещен Граал – никой не може да каже. Както всичко в религията обаче – тук не е важно нищо друго, освен вярата.
Източник: itravel-bg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.