Баалбек е град в Източен Ливан, известен главно със своите прекрасни, отлично запазени руини на римски храмове. Баалбек е бил финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г. пр. Хр. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).
Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г. пр. Хр. Върху неговия акропол, в течение на следващите три века, римляните построяват монументален ансамбъл от три храма, три двора и стена, изградена от някои от най-гигантските камъни, някога сътворени от човек.
На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са били рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още седи, където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е “камък на бременната жена”, има размери 21.5 метра x 4.8 метра x 4, 2 метра и тежи около 1000 тона.
Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.Хр. В хода на първото хилядолетие пр.Хр. е бил построен заграден двор. В центъра на този двор е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.
По време на елинистическия период (333-64 г. пр. Хр.) древните гърци разширяват този двор и издигат подиум до западната страна на храма, за да запазят класическата му форма.
На мястото на древния двор, римляните построяват съществуващия и до днес Велик двор на Храма на Юпитер. Строителството на този храм започва през последната четвърт на 1-ви век пр. Хр. и е почти завършено към края на царуването на Неро (37-68 г.). Великият дворен комплекс на Храма на Юпитер със своите олтари и басейни, е завършен през 2-ри век. Строителството на така наречения храм на Бакхус започва около това време.
Дворът „Propylaea” и Шестоъгълният двор на Храма на Юпитер са добавени през 3-ти век по време на династията Северан (193-235 г.) Малката, кръгла структура, известна като Храм на Венера, вероятно е завършена по същото време.
Когато християнството е обявено за официална религия на Римската империя през 313 г., византийският император Константин официално затваря храмовете на Баалбек. В края на 4-ти век, император Теодосий разрушава олтарите във Великия двор на Юпитер и построява базилика, използвайки камъни и архитектурни елементи от храма.
След завладяването на Баалбек от арабите през 636 г., храмовете са превърнати в крепост или още наречена „qal’a”, термин, който все още се използва за Акропола в наши дни.
Храмовият комплекс на Баалбек се състои от храма на Юпитер и близкостоящият до него Храм на Бакхус. Недалече от тях е разположена кръгова структура, известна като Храм на Венера. Само част от стълбището се е съхранила от четвърия храм, посветен на Меркурий, на хълма Кхейк Абдалах.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
