20 урока за живота от създателя на Айкидо Морихей Уешиба
До втората половина на XX век в Япония основен принцип в бойните изкуства било умението да убиваш. Морихей Уешиба въвежда в айкидо съвършено противоположен принцип – отказ от убийство. Майсторите на айкидо изучават смъртните техники, но не, за да ги прилагат, а за да им се противопоставят.
Морихей Уешиба e една от най-забележителните личности в историята на бойните изкуства на XX век. Учениците му го помнят като мастър по бойни изкуства, чиято практика наречена Айкидо го извежда на едно ново ниво.
От мастър, притежаващ съвършена техника, към моралното и философско познание Айкидо, път към световната хармония пред лицето на заобикалящата агресия. Много от учениците, които обучил се превърнали в учители, създавайки свои собствени школи по Айкидо.
Уроци за живота, които създателят на Айкидо ни оставя:
- Не ти трябват къщи, пари, власт или положение, за да практикуваш световното изкуство. Небето е там, където се намираш сега, и това е мястото, където можеш да се обучаваш.
- Животът е миг след миг, а мярката на вашия живот е това, как духът ви процъфтява във всеки един миг.
- Смисълът на победата е отсъствието на конфликт. Смисълът на отсъствието на конфликт е в отсъствието на изолация.
- Да не разбереш какво е поражение, значи никога да не си бил на война.
- В света има зло и безпорядък, защото хората са забравили за това, че всички неща се случват от едно място. Върни се към онова място и остави всички егоистични мисли, напразни желания и гняв. Този, който не владее нищо, владее всичко.
- Движи се като лъч светлина, лети като мълния, удряй като гръм, върти се около устойчивия център.
- Техниките изискват четири качества, в които се отразява природата на нашия свят. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си: твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.
- Началото на всички методи – хармонично сътрудничество на дясно и ляво. Лявата ръка държи живота и смъртта. Дясната ръка ги управлява. Четирите края са като четири подпори в небето. Те се проявяват в осем направления, Ин и Ян, външно и вътрешно.
- Когато противника върви напред, излез и го приветствай. Ако иска да се отдръпне, изпрати го.
- Всеки има дух, който трябва да усъвършенства, тяло, което трябва да тренира и път, който да измине.
- Ролята на човечеството е да постига целите си с чисто сърце, намиращо се в хармония с Вселената и обичащо всичко.
- Наблюдавай създаването на този свят, слушай думите на мъдрите и приемай всичко добро като свое. Въз основа на това, отвори своята собствена врата към истината. Не подминавай истината, която стои пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учи се от свещените книги и мъдрите хора. Всичко наоколо – дори горите, реките, тревите и дърветата – трябва да станат твои учители.
- Съхранявай разума си светъл и чист, като необятното небе, великия океан и най-високия връх, пуст от всички мисли. Винаги съхранявай тялото си пълно със светлина и топлина. Изпълни го с мъдрост и просветление.
- Прогресът идва към онези, които тренират ден след ден. Следващите тайни техники, няма да постигнат нищо.
- Всички закони на небето и земята живеят в теб. Животът сам по себе си е истина и това няма да се промени. Всичко живо на небето и земята диша. Диханието е нишка, свързваща всичко живо в едно.
- Не гледай на този свят със страх и отвращение. Смело гледай в лицето онова, което ти предлагат боговете.
- В момента, в който започваш да търсиш “доброто” и “лошото” в своите близки в твоето сърце се отваря дупка, през която влизат лошите мисли. Ако изпитваш другите, състезаваш се с тях и ги критикуваш – това довежда до отслабване и поражение.
- Целта на тренировките е отслабналото тяло да заякне и да шлифоваш духа.
- В света на изкуството няма състезания. Истинският войн е непобедим, защото не се сражава с никой. Да нанесеш поражение означава да поразиш собствения си противоречив ум.
- И не забравяй: всеки има дух, който може да усъвършенства; тяло, което да тренира; и път, който да извърви…
Създателят на айкидо Морихей Уешиба е роден в края на миналия век в Япония в старинен самурайски род от префектурата Вакаяма.
Уешиба се насочил към бойните изкуства още като малък. Казват, че е научил множество бойни изкуства, в това число и карате До. На 13 годишна възраст започнал да се занимава с джу джицу, като отделял особено внимание на силовите тренировки, лицевите опори и ходенето на ръце. Паралелно с това достигал и тайните на кен джуцу и со джуцу.
За 20 години Морихей научил толкова, колкото другите не могат да научат за цял живот. Можел да победи всеки, който се изправи пред него, а той не можел да бъде победен от никого. Но душата му така и не получила покой.
Уешиба постигнал безброй много победи и бил способен за секунди да премахне от пътя огромно количество невъоръжени и въоръжени съперници.
Изведнъж осъзнал, че целта, която бил поставил пред себе си и към която се стремял през всичките тези години – да стане най-силният и да побеждава всичко и всички не е нищо друго, освен грешка.
Един ден ще се появи онзи, който ще е по-силен от него.
И с възрастта непременно ще дойдат и пораженията и по-младият ще го лиши от смисъла на живота му, отнемайки му онова, заради което е живял. Разбрал, че победата не носи ползи и щастие нито на него нито на останалите. А значи всяка победа е относителна и дори безсмислена.
Губейки предишните си убеждения и начин на мислене, започнал сериозно да изучава будизъм, конфуцианство, даоизъм и шинтоизъм.
Накрая открил това, което искал. След мъчителни размишления и съмнения прозрял истината: трябва да върви по пътя на природата и любовта. Съединявайки определени елементи от различни изкуства с нова философия, той създал ново изкуство, открояващо се сред другите изкуства и смятано за най-трудното сред тях. Нарекъл го Айкидо, което може да бъде преведено като “път на хармоничната сила”.
Морихей Уешиба искренно вярвал в огромните възможности на айкидо, като казвал, че то е предназначено не за група хора, не за цял народ, а за цялото човечество.
Източник: https: lifehack.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.