Стефан Пройнов: Монетите разказват

в България/Монетите говорят


Стефан Пройнов: Всеки човек има своята история, така е и с монетите. Във всяка монета изкована по една история за едни тя е парче благороден метал, за други начин за препитание, за трети стъпка към забогатяване, но има едни хора занимаващи се с нумизматика и колекционерство за тях монетата е много повече. За тях монетата е като машина на времето, която ги отнася в различните епохи и разказва своята история.

Зад всяка монета стой по едно събитие, по един повод – раждането и не безцелно, но историята и тиражът и я превръщат в нещо безценно .

Днес ще ви разкажа за една монета с ликът на император Гета и Каракала – неговият брат. Те са синове на Септимий Север, който е с Либийски произход и сирийката Юлия Домна Басиан, по-късно наричан Каракала, е роден в Лугдунум (дн. Лион) през 188 г. наричат го каракала заради качулатите туники, които носел и раздавал на народа наричани „Caracalla“ (вид ямурлук), които носел и нашите овчари, но от дебели груби вълнени платове. Тези туники са били от финни платове и той е харесвал такова облекло и от там тръгва прозвището иначе имената му са Марк Аврелий Север Антонин Август роден като Луций Септимий Басиан. Каракала царува от римски император през периода 211 – 217г. Едва 8-годишен син получава титлата цезар (ок. 195 – 196 г.),

 

Това е влудило неговият брат Гета, който е само година по-малък от него и така . Септимий Север окончателно утвърждава властта си над цялата империя, той издига сина си в съимператор с титлата август (198), а на по-младия си син Гета дава ранг цезар.

Двамата братя били определени за наследници, но отношенията им постепенно се превръщат в непрестанна вражда. Майката Юлия Домна непрестанно е успокоявала враждата между двамата братя. Макар и да съимператори единият има титла баща на нацията, другият не, което е повод за постоянната им вражда и караници.

Колкото повече възмъжавал Антонин (Каракала) толкова повече се усилвала взаимната ненавист с Гета, комуто завиждал, че е любимец на баща им. През 208 – 211 г. братята придружават Септимий Север в похода му срещу скотите и пиктите в Британия. Каракала показал острия си нрав в скандали с баща си и брат си, заплашвайки дори да ги убие, нещо което огорчило Север и ускорило болестта му, от която не след дълго починал. Преди да склопи очи старият император им завещал властта със заръката да бъдат щедри с армията и да не се карат.

Стефан Пройнов: Баща им като военен император знаел, че този, който управлява армията управлява Рим и цялата империя. След края на похода в Британия братята получават титлата „Британски“, завръщат се в Рим поотделно, празнуват два отделни триумфа, а двореца на Палатин е разделен на две части, с два отделни входа. Всеки прави опити да отрови другия, но безрезултатно. Двамата усилено привличали съмишленици и въпреки опитите на майка им Юлия Домна да ги примири, те се готвели да поделят империята, като Каракала щял да вземе западната част, а Гета изтока -нашите земи.

Ауреус с образите на Юлия Домна и нейните синове Каракала и Гета

След кратък период на съвместно управление Гета загива от ръката на брат си. При един от поредните опити на Юлия Домна да сдобри синовете си, Каракала, разгневен от думите на по-малкия си брат, извадил скрит меч и го убил. Разтичал се като обезумял из коридорите на двореца, викайки, че едвам се е спасил от покушение. Втурнал се в лагера на преторианците, където обявил, че награждава всеки от тях с 2500 драхми в чест на спасението и единовластието си. По думите на древните историци за ден изхарчил всичко, което Септимий Север събирал в продължение на години.

efekt-2
Тук ясно се вижда, че единият от синовете е с диадема другият не.

Истината не останала скрита, но народа приел властта на братоубиеца, който обожествил Гета с думите: „Нека да е божествен, стига само да не управлява“. Знаейки, че брат му е имал повече привърженици от него, които съжаляват за смъртта му, Каракала организирал техни арести и екзекуции, осъдени като врагове на държавата. Във вълната от насилие, заляла империята за около година, над 20 хиляди души, главно сенатори и знатни, намерили смъртта си по мъглявото обвинение, че са „приятели на Гета“.

Гета прави опити да се отъждествява като войник но Каракала е бил този който печели доверието на легионите. Докато Гета печели сената.

Загинал и известният юрист, префекта Папиниан поради несъгласие с политиката на императора. Посредствен като пълководец, Каракала бил неуморим войник, физически силен, въпреки дребния си ръст. Със суровия си начин на живот внушил на войниците, че „един от тях е на трона“ и така станал много популярен сред тях – защото при поход често вървял пеша, редом с простите легионери, отказвал всякакви удобства, хранел се с войнишка дажба, дори копаел окопи и работел наравно с другите войници.

Германите и другите варвари също харесвали Каракала, понеже сключил мир с тях и дори, според летописеца Херодиан, започнал да ги подражава с вида си: „Често свалял римския плащ от раменете си и го сменял с германски дрехи; виждали го в плащ със сребърна везба, какъвто носят самите германи. Слагал си светли изкуствени коси и ги сресвал по германски…“. Каракала почитал богинята Изида и други източни култове, бил много суеверен и непрекъснато се допитвал до различни гадатели и астролози, търсейки навсякъде заговори и знамения.

Стефан Пройнов: През 212 г. Каракала за да напълни хазната издава Едикт. Финансовите трудности биват донякъде преодолени чрез хитър ход, предложен от съветниците на императора.

Това било издаването на едикт, повеляващ, че всички свободни жители на Римската империя придобиват статут на граждани – Constitutio Antoniniana (т.нар. Едикт на Каракала от 212 г.). Заедно с формалното добиване на права, мнозинството от населението добивало и задължения, сред които и увеличен брой данъци и такси. Ето защо едиктът не бил посрещнат с въодушевление и се споменава мимоходом от древните автори. Днешните историци обаче считат Едикта на Каракала за един от най-важните документи, ознаменуващ края на процеса на изравняване на старите римски граждани и обикновеното население на провинциите, превръщащ жителите на цялата империя в равноправни помежду си поданици на императора.

Разбира се привилегията на римското гражданство отдавна била загубила съдържание и всички признати за граждани си оставали политически безгласни, без да получат почти никаква полза от новия си статус. Сред преките последици от едикта обаче са увеличаването на данъчното тегло върху населението, предопределящ началото на упадъка на градските центрове в държавата.

Медальон на Александър Македонски и медальон на Каракала в който той е изобразен като Александър в Елински стил.
Медальон на Александър Македонски и медальон на Каракала в който той е изобразен като Александър в Елински стил.

Златен медальон изобразяващ Каракала като Александър Македонски . Възнамерявайки да посети гробницата на Александър Велики, през 215 г. императорът пристигнал в Александрия, Египет, един от най-големите градове в империята. Там дочул, че се разпространяват обидни насмешки по негов адрес. Населението го наричало „Александър Гетски“ – подигравка с мечтата му да се оприличи на Александър Македонски, а и намек за убийството на брат му Гета.

Носели се и слухове за неговото кръвосмешение с майка му. Пристигайки, Каракала поканил младежите от града в цирка под предлог, че организира зрелища, след което обградил сградата с личната си гвардия и заповядал събралите се да бъдат изклани до един.

След това някои квартали на града били разграбени и разрушени от вилнеещи войници. В погрома загиват десетки хиляди. През 216 г. Каракала нападнал Партското царство, след което предложил мир и съюз, но преди да дочака отговора на владетеля Артабан IV, вероломно нахлул в Асирия, избил местната партска аристокрация и разрушил семейната гробница на Арсакидите в Арбела. В чест на успехите си приема титлата „Партски“. След връщането си в Сирия запланувал нов поход, но на 8 април 217 г. бил убит от Юлий Марциал (личен охранител), докато облекчавал естествените си нужди край един път близо до Каре (дн. Харан, Турция). Заговорът бил организиран от преторианските префекти, единият от които – Макрин, след това взел властта.

Смъртта на Каракала била посрещната с ликуване сред народа и в Сената, но предизвикала най-дълбока скръб сред войниците, които дълго не искали да повярват в това. За християните, които преследвал, а и за повечето от жителите на империята, Каракала бил въплъщение на злото. Обликът му бил сравняван с този на див звяр: със свиреп поглед, косата му била посивяла, а още нямал 30 години, страдал от нервност и епилепсия, похотливостта му била безгранична. Древните историци са особено критични към него.

Стефан Пройнов: Тази монета разказва за враждата между двама братя – ненавист и омраза проядена от алчност за власт и себедоказване! Но знаете ли, че Гета има монети сечени като Август, но има и такива, които са уникати и някои от тях са откривани по нашите земи.

Защо тази монета струва толкова ли?Идеално центрирана в високо качество и си има история.

Стефан Пройнов: Аз лично знам за две такива откривани – едната е в Русенско, а другата е в Шуменско. Всеки един отговор задава въпроси. Някой знае ли кой точно денар на Гета се води уникат в римският каталог за монети?

Loading...

Ако знаете споделете в коментарите.



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.