Стефан Пройнов: На територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част от долината на Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот.
Районът е богат на останки от древни култури. Проучванията през последните 10 години доведоха до откриването на голям търговски център – емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. Основан от гръцки заселници с цел развитие на търговията между траки и гърци, Пистирос е единственият засега проучван по археологически път емпорион в Европа, открит толкова навътре в сушата.
В с. Семчиново и с. Варвара са открити останки от средновековните крепости, множество църкви и параклиси, а в с. Варвара е открита ранно-християнска базилика. С национално значение е църквата „Св. Йоан Предтеча“ в с. Карабунар, чиито иконостас е една от най-ранните творби на Самоковската резбарска школа.
Движимите паметници на културата се съхраняват в Археологическия музей в гр. Септември. Най-голям интерес представлява откритият и експониран в музея каменен надпис от Пистирос на старогръцки език – юридически документ, уреждащ статута на емпорион Пистирос. Нумизматичната сбирка от монети на тракийски владетели е една от най- богатите в света.
Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, е основан от търговци от остров Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти.
При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос.
Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система. Археологическите проучвания очертаха три фази от живота на обекта. С геофизични методи са проследени 120 м. От източната линия на крепостните съоръжения от тях към 61 м са проучени по археологически път.
Те са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни, с добре обработена повърхност и средни размери, и други, с много по-големи размери. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни. Източната порта от северната стр�