Емил Чолаков е най-колоритният синоптик в родното тв пространство.
Преди да изгрее на големия екран, водещият на прогнозата за времето по Би Ти Ви ходел по стъпките на Исак Нютон. Малцина знаят, че Чолаков е дипломиран физик и няколко години преподавал дисциплината в училище в родния си град Гоце Делчев. Отказал се от даскалския занаят през 2003 г., когато дошъл в София да търси по-платена работа.
Учениците в школото го изпратили със сълзи на очи и въпреки че вече не им преподавал, го поканили на абитуриентския си бал, а Емо на драго сърце приел да присъства.
Синоптикът е известен с веселия си характер, но на младини бил тартор на бунтарска групичка в Гоце Делчев. Тогава се подвизавал с дълга къдрава коса и често вършел неща на ръба на закона. Родителите му били най-разочаровани от музикалните му предпочитания, защото като юноша Чолаков бил луд фен на „Металика“. Когато се родил, майка му и баща му, заклети почитатели на българската естрада, го кръстили, без да се замислят, на великия Емил Димитров.
Искало им се синът им да наследи поне обичта към песните му, ако не творческия му път. Самият Емо разбрал, че носи името на певеца едва преди няколко години. Макар да нямал музикален талант, хобито му отново било в сферата на изкуствата. И до ден днешен синоптикът се разтоварвал с шиене на гоблени. „Подарих един на една църква, но не искам да казвам на коя. Имам и вкъщи, поставени са в рамка на стената. Гоблените са интересно нещо, те са като пъзелите, но много по-красиви“, обяснява Чолаков. Най-любимите му произведения били на стадо коне на брега на река и на Богородица. Освен че шиел за удоволствие, преди време го правел и професионално.
„Работех в една фабрика, която произвеждаше много скъпи и качествени мъжки костюми. И сега мога да си скроя и ушия всичко сам, не ме е срам. Става въпрос за фабрика в Гоце Делчев, в която и в момента работят около 3000 души“, споделя Чолаков.
Източник: retro.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
