Денят е 25 февруари 1916 година, в 19:30 ч. на улица „Регентска“ проехтяват четири изстрела. Жертва на покушението е известният оръжеен търговец и майстор на бомболеенето, българинът от Ресен Наум Тюфекчиев. От 1891 година няма голям атентат или покушение, в които да не е замесен. Застига го съдбата, която самият той подготвя за толкова много хора.
Но кой всъщност е той? Роден в Ресен през 1864, Наум е майстор оръжейник, завършил в Лиеж, Белгия и отдал се на зловещия си занаят да лее бомби и да сее смърт. Името му е замесено в убийствата на финансовия министър Христо Белчев, на българския дипломат в Цариград д-р Георги Вълкович през 1892 година и на бившия министър-председател Стефан Стамболов през 1895 година. Замесен е и в редица атентати или опити за атентати в навечерието на Балканските войни и на Първата световна война.
На 15 март 1891 година в София, по време на разходка в центъра на София, е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той става жертва на заговор, целящ убийството на министър-председателя Стефан Стамболов. Начело на заговора са изгоненият от България Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев, Кръстьо Ножаров и братята на Тюфекчиев Никола и Димитър (Денчо), а като извършител е включен и Михаил Ставрев, останал в българската история под името Халю.
Заговорниците проследяват Стамболов, който обича да посещава кафе-сладкарница „Панах“, обикновено в компанията на някой от министрите си. Вечерта на 15 март Стамболов и Белчев излизат от „Панах“ към 20 часа и се отправят на разходка по ул. „Левски“. Халю и Никола Тюфекчиев нападат, но Стамболов е пъргав и готов за такова нападение и умело се съпротивлява, а Белчев хуква да бяга. Денчо Тюфекчиев мисли, че бягащият е именно Стамболов и го застрелва.
Групата атентатори се разбягва, а другите участниците в заверата се пръскат в различни страни. Денчо остава в София, а Наум се озовава в Русия. Денчо е измъчван до смърт, но не издава нищо. Стамболов е бесен и знае, че зад покушението стоят Ризов и Ножаров, които са в Сърбия. Искането за екстрадиция от българска страна не е уважено, Сърбия се опитва да им осигури алиби, а междувременно двамата заговорници се опитват да избягат в Русия през Румъния, където са арестувани. След силен руски натиск, подплатен и със сериозен подкуп от 4000 златни франка, двамата са освободени от ареста и заминават за Русия. Наум е осъден задочно.
Той се установява в Одеса и минава на действителна руска служба – като част от политическата агентура на руското имперско Външно министерство. Още през ноември 1891 година отива в Цариград, снабден с паспорт на името на Иван Христов и подготвя почвата за убийството на една влиятелна фигура – доктор Георги Вълкович, български дипломатически агент в града.
Източник: bulgarianhistory.org
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
