6 принципа как да направим децата си зрели вярващи

в Религия

Като настойници на децата си, ние – родителите, имаме отговорността да разкрием същността на Бог и да бъдем образа на Христос пред следващото поколение. Вярвам, че тези 6 принципа ще ви помогнат да поставите основата на вярата в децата си, за да имат лично взаимоотношение с Бога и да бъдат зрели вярващи. Те са базирани на това, което майка ми е правила и мои принципи.

1. Поставете Христос на 1-во място във вашия живот.

Несъмненно, ние, като родители не можем да научим децата си на нищо, освен, ако първо ние самите не го приложим. Децата трябва да виждат, че Христос е нашия главен приоритет и че всяко решение, което взимате е базирано на Божието слово и Неговата истина. Когато Господ е господарят в живота ни и семейството ни, ние ставаме пример и вдъхновение, не само за децата си, но и за всички останали.

2. Нека децата видят Христос във вас.

Децата опознават света и се развиват благодарение на семейството и средата, която то създава за тях. Същият принцип е необходим когато учим децата си за вярата и личността на Бога – те трябва да го видят в нас. Ние сме образа на Христос пред очите на децата ни.

3. Учете Божието слово заедно с децата си.

Божието слово е съкровище, което Бог ни е дал, за да изградим в себе си благочестив характер и чисто сърце. Четенето и разсъжденията върху Божието слово трябва да стане едно от любимите занимания на децата ни. За да може децата ни да стоят здраво на канарата Христос, Библията трябва да е техният ресурс на мъдрост и стандарти на живот. Никой не може най-добре да инвестира Словото, освен ние – родители.

4. Молете се с вашите деца.

Молитвата е най-прекият достъп до Бога. В молитва ние се преобразяваме в образа Му и ставаме повече и повече носители на Неговата същност и присъствие. Всеки родител се моли за децата си, но колко от родителите са молят заедно с тях? Ние трябва да се молим заедно с децата си не само за нуждите ни, но за други хора, за църквата, за градове, за нации. Родители, направете децата си мощни молитвени воини, които ще знаят принципите на духовния свят и ще освобождават Божията сила навсякъде където отидат. Нека молитвата за тях да не бъде поредната “християнска дейност”, но начин на живот.

5. Посветете се в Църква заедно с децата си.

Църквата е продължението на служението на Христос на земята и мястото, където вярващите се екипират духовно. Тя е нашето семейство, където се чувстваме истински обичани и приети. Не позволявайте децата ви да гледат на църквата като на нещо скучно и посредствено. Дори да им е трудно да разбират или да нямат приятели, вашата задача е да ги научите да обичат църквата, защото тя е тялото на Христос и е много скъпа за Него. Няма по-прекрасно нещо от това, вашите деца да служат на Бог заедно с вас. Ако вие не можете да промените децата си, то много трудно бихте успяли да промените другите – 1 Тимотей 3:5 „защото който не умее да управлява собствения си дом, как ще се грижи за Божията църква?“

6. Благовествайте и помагайте на хората заедно с децата ви.

Това е важен принцип, който изисква и мъдрост от ваша страна, защото не винаги е подходящо да взимате децата заедно с вас. Основното е да дадете възможност на децата си да участват в това, което вие правите към другите хора и да им покажете как да служат на хората. Това ще помогне много за духовното им израстване. Това правеше майка ми, която от детска възраст ме водеше на молитвени събрания.

Джордж Барна казва нещо важно „Децата са важни за Бог и Той иска те да преживеят най-доброто още от самото начало на живота си. Той разчита на нас – техните родители, за да им дадем насока и преживявания, които да им помогнат да израстнат в разбирането си за любовта и покорството към Него. Родителите са отговорни за духовната трансформация на своите деца“.

Автор: Екатерина Стефанова

Източник: womenofgenerations.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.