Стефан Пройнов: Нова мода навлиза в нумизматиката и тя е търсачи на грешни монети. До сега грешните монети бяха подценен сегмент, но в последните години се появиха доста хора, които ги купуват, търгуват и колекционират и така цената им на някой скочи над 200 пъти от цената на стандартният номинал. Водещото при монетите в нумизматиката е качеството на монетата и затова тези монети попадаха при така наречената скрап.
Днес обаче пазарът на скрап – монети с по-ниско качество и цена е възпрепятстван заради голямото тегло на пратките и големите транспортни разходи на куриерските компании, които на практика със своите високи цени убиват този сегмент на търговия. Стефан Пройнов: Цената на една куриерска услуга е по-голяма от цената на количеството скрап и този пазар е в застой. Новата мода обаче е на търсачи на грешки и това ще раздвижи този сегмент. Казвам Ви го опит, защото изкупуваме големи лотове с килограмите и започваме да се вторачваме във всяка една монета със силна и прецизна лупа, с микроскопи и търсим грешните монети.
Вярно е и че с една такава монета можеш да си платиш разходите за десетки килограма монети. Това е стотинкаджийска далавера и чисто финансово не оправдава нервите и времето, което поглъща, но тръпката я има и ако си колекционер на грешни монети това е най-евтиният начин да се сдобиеш с грешни монети на приемлива цена. Търсач на грешки е добро занимание на млади нумизмати, които сега прохождат и те първа изучават качеството, излъчването и металните сплави на монетите. Окото и паметта се тренират най-добре от опитът, който се натрупва. Визуалната памет и наблюдаването на детайлите в дълбочина носят безценно познание за младите нумизмати.
Сравнително евтино начинание, което носи безценен опит. Възпитава в постоянство, дисциплина и прави едно и две, и три е занимание, което възпитава. Натрупват се знание за евтините и скъпите монети и е полезно за бъдещото изграждане и надграждане на младият колекционер. Старите търговци отдавна го правят, но младите да натрупат безценен опит е добро занимание.
Грешните монети нямат фиксирана цена и когато в търговията се срещнат желанието на купувача с цената на продавача се реализират добри печалби. Полезно е за младите, които изучават модерните монети, защото разширяват кръгозорът си от познание в световен диапазон поради наличието на монети от цял свят в лотовете от скрап. Стефан Пройнов: Аз лично препоръчвам на младите нумизмати този сегмент, защото това е най-евтиният начин да натрупат познание свързани с монетите. Лесно може да се практикува и винаги ще спечелят.
Не е важен пътят и посоката, а знанията, които придобиваме по пътят. Естествено много е важно от кого купувате тези лотове, защото някой да претършувал монетите преди вас е възможно в голям процент. Търсачите на грешни монети издирват монети влезли в циркулация на база човешка грешка именно тук е скрита тайната. Там където има човешка намеса има вероятност и да има човешка грешка. Тези човешки грешки търсим всички ние. Понякога дефектът има ефект и това е пазарната ниша, която през последните години има най-силно развитие.
Прави впечатление, че аукционите преди година имаха далеч по-малко такива предложения сега обаче заради повишеното търсене на такива монети и предлагането става по-голямо. Стефан Пройнов: В нумизматиката казваме, че ”дяволът е скрит в детайлите”. Какъв по-добър начин да изучите детайлите на всяка една монета, на всеки монетен двор, на всяка епоха и държава, на всяка една парична единици .
Стефан Пройнов: Грешните монети струват пари, но и грешките в нумизматиката струват пари, тук всеки урок си има цена. Какво ще възпита всеки един от нас зависи от самите нас, но повярвайте ни грешни монети могат да изскочат отвсякъде дори и от Банковите сетове, които не са били в циркулация.
Стефан Пройнов: Ако всички ние не възпитавам идните поколения в нумизматика и любознателност, ако всички ние не възпитаваме идните в патриотизъм и колекционерство, на знания и история след нас няма да има кой да продължи. Търговци , колекционери и нумизмати трябва да положат усилия знанието и познанието да се предаде. Това е наш дълг пред идните поколения.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
