„Книгата на живота“, наричана също „свитък на живота“ и „възпоменателна книга“, съдържа имената на хората, които имат възможността да получат дара на вечния живот. (Откровение 3:5; 20:12; Малахия 3:16) Бог определя кои ще бъдат те въз основа на верността и послушанието им. (Йоан 3:16; 1 Йоан 5:3)
Бог помни всичките си лоялни служители, сякаш записва имената им в книга още от „основаването на света“. (Откровение 17:8) Очевидно верният Авел бил първият, чието име било записано в „книгата на живота“. (Евреи 11:4) Но това не е просто безличен списък с имена, понеже ни показва, че Йехова е Бог, който „познава онези, които му принадлежат“. (2 Тимотей 2:19; 1 Йоан 4:8).
Това са хора, които се борят със собствените си недостатъци и злото във всичките му проявления, хора които знаят, че са нищо без Бога, че без Бога не е е възможно да направи човек нищо съществено, хора които търсят Неговото ръководство, чрез духа си. Хора, които чувстват, че се нуждаят от духовна зрялост. Когато грешат, се чувстват смутени, нещастни. Хора, които усвояват и преживяват божите обещания, научават се да мислят както Бог, мислят и действат- с любов и чувство за справедливост и мярка. Хора, който знаят, че носят щури и извън контрол емоции и инатлива воля, върху които Бог и Святия Дух трябва да поработят.
Душата ни, докато се обнови от Божието слово е нашата пустиня. Трябва да се научим, как Бог, който е в нашия дух да навлиза в душата ни- в ума, в емоциите, във волята ни, във финансите, във взаимоотношенията и в крайна сметка, Той да се вижда през нас като ярка блестяща светлина. За да казва света- този човек има нещо, което и аз искам.
Възможно ли е от „книгата на живота“ да бъдат изтривани имена?
Да. Бог казал за непокорните израилтяни в древността: „Ще изтрия от своята книга онзи, който е извършил грях против мене.“ (Изход 32:33) Но ако сме верни, ще останем в „свитъка на живота“. (Откровение 20:12)
Източник: viaranews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
