В училище ни учеха, че народният вожд Ивайло е произхождал от най-безправната и най-експлоатирана част на българското селячество. Нещо повече, в учебниците се твърдеше, че неговото въстание е било най-висша проява на класовата борба и най-голямото и единствено успешно селско антифеодално въстание в средновековната история на цяла Европа.
В ‘История славянобългарска’ пък Паисий представя Ивайло като хитър и пресметлив овчар, който станал воин и барон на цар Константин Тих, привлякъл с бойните си подвизи войската и убил владетеля, за да застане на престола – типично поведение на авантюрист, търсещ персонална изгода и личен успех. В старите хроники никъде не се говори, че Ивайло е имал някаква социална платформа в думите и действията си.
Нещо повече – този уж социално ориентиран селски вожд е бил безпощаден към пленените войници на ромейския император, макар че те са били отрудени селяни, т.е. негови класови братя…
Всъщност за Ивайло не се говори въобще чак до 1875 година, когато в т. нар. Свърлижки листове го открива Иречек. Напоследък учените все по-често си задават въпроса какъв всъщност е бил Ивайло. Много трудно е да си представим, че един обикновен свинар е владеел военното дело дотолкова, че да печели битка след битка. Никой не може да обясни откъде е имал той средства, за да обучи и въоръжи армия, която да побеждава редовни татарски и ромейски войски. По мнението на медиевистите, това би могъл да направи само един богат феодал или болярин.
Според хрониките на византийските историци, ромейският император Михаил VIII Палеолог мислел да направи Ивайло свой зет, ако пратениците му смятат, че той е достоен да управлява българите. Сигурно произходът му не е бил от социалното дъно, щом това не е притеснявало императора.
Някои историци смятат, че Ивайло още в младежките си години е бил послушник в царския манастир под Царевец и дори известно време е бил монах. Твърди се, че той бил свикнал на спартански живот, бил вегетарианец и не бил уважаван от болярите – наричали го с обидния прякор Лахана /на гръцки зеле/ или Бърдоква /маруля/. Някои го наричали обидно свинар, заради многобройните му стада от свине, овце и кози.
Има предположения, че Ивайло може да е бил областен управител на Овеч /днес Провадия/. Защото бунтът започва именно там.
Според някои историци въпросителни съществуват и относно името на селския вожд. В Свърлижките листове се говори за цар Иваила, което Иречек превежда като Ивайло. Но българските мъжки имена не се образуват с наставка ‘ло’ и ‘ило’.
Стига се дотам, че някои историци са на мнение, че цар Иваил всъщност е не друг, а цар Иван Асен III, който с помощта да византийски войски се възкачва на престола за кратко, докато селският цар воюва далеч с татарите. И ако това е наистина така, излиза, че ние не знаем дори истинското име на мъжа, наречен от византийците Бърдоква…
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
